Ако някой все още се съмнява какъв човек е бил крал Леополд Втори - велик управник или един от най-големите престъпници в човешката история, нека прочете това: ако налеем в кофи пролятата от него невинна кръв, наредени една до друга, тези кофи биха образували права с дължина 2 хиляди мили; ако труповете на десетте милиона жертви, загинали от оръжие или глад, можеха да се изправят и да манифестират един след друг, биха им трябвали 7 месеца и 4 дни, за да минат всички покрай трибуната.

Така през 1905 г. Марк Твен описва зверствата на белгийския крал в Конго. Твен не е първият писател, който обръща внимание на геноцида в Централна Африка. Още през 1899 г. Джоузеф Конрад издава повестта "Сърце на мрака", написана след едно негово пътуване до реката Конго. Произведението, което е част от световното литературно наследство, завършва така: "...ужасът! Ужасът!".

"Малка страна, малки хора"

Да се пита човек защо му е било всичко това на крал Леополд, когото познаваме като един от най-заможните хора в Европа. От родителите си той наследява огромно богатство, което успява да увеличи с помощта на поредица от спекулативни сделки с дялове от Суецкия канал. Още като принц-престолонаследник той започва да се интересува от световната политика и със свито сърце наблюдава как другите европейски страни печелят от своите задгранични колонии - за разлика от младата държава Белгия, която по това време била от съвсем скоро на картата на Европа и била заключена между двете тогавашни сили Франция и Великобритания. "Малка страна, малки хора", оплаквал се Леополд. Когато през 1865 година поема престола от баща си, Леополд Втори вече е убеден, че за да стане могъща, Белгия се нуждае от колонии.

И понеже по онова време великите сили вече са си поделили света, младият белгийски крал е принуден да се задоволи с едно бяло петно върху картата - Централна Африка. Тера инкогнита - непозната земя. Той знае много добре, че Европа и Америка няма да му позволят да се сдобие с колония, която по територия е почти колкото цяла Западна Европа. Затова Леополд Втори се представя за филантроп, който има за цел да цивилизова Африка, да се бори срещу търговията с роби и да превърне Конго в зона за свободна търговия. С този план той успява да спечели на своя страна Америка, а също и Бисмарк. Така на конференцията за Конго от 1884-85 в Берлин е основана свободната държава Конго, подчинена пряко на белгийския крал. В този смисъл Конго не е колония, а лична собственост на Леополд Втори.

Нечовешки жестокости

Леополд събира войска от наемнници, отваря търговски представителства, строи пътища, железница и градове. Всичко това се прави с една-единствена цел - да заграби и изнесе от Конго колкото може повече богатства. Първоначално белгийският крал се интересува най-вече от слоновата кост. Но след като през 1888 година Джон Бойд Дънлоп изобретява пневматичната гума, изведнъж се увеличава търсенето на каучук. Войските на краля, прословутите Force Publique, състоящи се от наемници, започват да нападат села и да заробват местното население - докато жените биват брутално изнасилвани, мъжете събират каучук в горите. Който не предаде достатъчно каучук, бива жестоко изтезаван или направо екзекутиран.

В един момент на Леополд му хрумва идеята да забрани на Force Publique да убива животни. Наемниците вече трябва да доказват, че всеки куршум е бил изстрелян срещу човек. За да е сигурно, че действително са убили съответния брой хора, войниците трябва да представят отрязаната ръка на мъртвеца. Но тъй като избиването на животни продължава, наемниците започват да режат ръцете и на живите. Има запазени фотографии, на които се виждат деца без крайници и огромни кошове, пълни с отрязани човешки ръце. Други снимки от онова време документират зверски екзекуции, виждат се отрязани глави, побити на колове.

Дълго време зверствата в Конго остават скрити за света, тъй като малцината бели мисионери са предпочитали да си мълчат. Американският духовник Джордж Вашингтон Уилямс е първият, който повдига въпроса. През 1890 година той изпраща отворено писмо до Леополд Втори, в което заклеймява жестокостите, вършени от подчинените му.

Началото на края

Истинските мащаби на престъпленията проличават едва след като един служител на белгийското параходно дружество, което държи монопола на търговията с Конго, основава първото правозащитно движение. На Едмънд Дене Морел му прави впечатление, че тръгващите за Африка кораби се товарят само с оръжие и муниции. През 1900 г. в The Speaker илиза негова публикация, подплатена с богат снимков материал за зверствата в Конго. Вследствие на тази публикация британското правителство възлага на дипломата Роджър Кейсмънт да посети Конго. Неговият доклад потвърждава твърденията на Морел. През 1908 г. международният натиск е вече толкова силен, че крал Леополд е принуден да се откаже от колонията си. Конго е продадено на белгийската държава срещу сумата от 50 милиона франка. Година по-късно Леополд умира. В историята той остава като един от най-омразните владетели в Европа.

Каква част от богатствата на Леополд Втори се дължат на Конго, остава неясно и до днес. Според някои оценки в периода 1885-1908 от Конго са изнесени богатства на стойност 700 милиона евро, по днешни цени. От тях близо 250 милиона са заграбени лично от краля. Броят на жертвите също не е уточнен, но се предполага, че те са между 5 и 15 милиона.