В Испания традицията повелява всички новородени да получават по две фамилни имена - на първо място винаги се нарежда името на бащата, а на второ - майчиното. Редът на имената обаче години наред е обект на спорове - мнозина майки се чувстват онеправдани заради второстепенната роля на името им. И ето, че властите се намесиха. След ожесточени дискусии за това кое фамилно име да се изписва на първо място, бе приета реформа в закона за гражданския регистър, според която при липса на единодушие у родителите решаващ ще е азбучният ред.

Помощ! Трябват ми още имена!

Това обаче не е единственият куриоз. В началото на годината редица медии писаха, че много журналисти, кандидатстващи за акредитация при испанското председателство на ЕС, са се сблъскали с необичаен проблем: те са нямали достатъчно фамилни имена.

В повечето страни от ЕС е нормално да имаш само една фамилия, но не и в Испания. И поради това програмистите на акредитационния уебсайт на президентството, най-вероятно испанци, не са настроили сайта за хора със само едно фамилно име. "Грешка! Полетата не са попълнени! Моля попълнете презиме № 2!" - гласели съобщенията, появяващи се на монитора, когато неиспански журналисти се опитвали да се регистрират без да зададат жизненоважната втора фамилия.

Наскоро попаднах на един сайт за фамилните имена по света, в който един испанец искрено изразяваше съжаление от факта, че има толкова много имена - Хулио Нестор Хуан Рансел Вилямандос. Човекът живеел от години в Белгия и всеки път, когато трябвало да попълва формуляри и бланки, се сблъсквал с проблема, че те не съдържат достатъчно полета за изреждане на имената му. Трите му малки имена били достатъчно голям проблем, а и на всичкото отгоре най-важната му фамилия се изписва предпоследна - тази на бащата, майчината е на последно място. И докато в Испания той бил сеньор Рансел, в Белгия постоянно го наричали мосю Вилямандос, което му навлякло доста проблеми с институциите.

Чували ли сте за Обамова и Меркелова?

А какво е положението в другите европейски страни? Във Франция от 2004 година има закон, според който децата могат да получават и фамилното име на майката. Родителите трябва да решат колко да са фамилиите и в какъв ред да се изписват. В Германия закон от 1993 година забранява двойните фамилии и според него родителите сами решават кое име да приеме детето. В Швеция пък родителите избират реда на имената, но ако няма единодушие, се взима само фамилията на майката.

България, Русия, Исландия и Чехия предлагат едно доста елегантно решение: приемането на бащината фамилия, но и добавянето на наставка, от която си личи за какъв пол става въпрос. Чехите дотолкова спазват това правило, че поставят наставките дори и при имената на чужденци. Така например в чешката преса Ангела Меркел се казва Меркелова, Мишел Обама е Обамова, а Мерилин Монро - Монроева.

В Исландия пък фамилните имена се образуват по следния начин: ако например господин Карл има две деца - Мария и Магнус, те ще се казват Мария Карлдотир (тоест дъщерята на Карл) и Магнус Карлсон (синът на Карл).

Най-често срещаното име е...

Ето и още няколко любопитни факти: Италия е страната, в която вероятно има най-много фамилии в света - около 350 000. На другия полюс е Китай, където въпреки милиардното население има само 700 фамилни имена. И все пак най-често срещаното фамилно име в света е китайското Ли. Що се отнася до Италия, само 1,1 процента от населението попадат в десятката на най-честите фамилни имена - Роси и Греко. От друга страна 33 процента от населението на Дания са с фамилно име, което е сред десетте най-чести в страната - Йенсен и Йоргенсен.

Фамилното име не е обаче навсякъде на почит. В Тибет и на остров Ява например нямат фамилии. А в някои африкански страни децата получават като фамилия името на деня, в който са се родили...