Авокадото е любим плод. Обичат го и в Европа, и в САЩ. В мексиканския щат Мичоакан обаче, където се отглеждат 40% от световната продукция, "зеленото злато" носи по-скоро беди. Ето защо:
Снимка: Fotolia/fredredhat
Реклама
Танситаро в мексиканския щат Мичоакан. Животът тук отново е приел нормалния си ход. Само допреди няколко години в това 26-хилядното градче думата са имали престъпниците и корумпираните полицаи. През 2013 обаче местните жители грабват оръжията и се обединяват в граждански отряд. И така успяват да прогонят мафията от града си. В Танситаро всички живеят от "зеленото злато", както наричат авокадото.
"Един ден ще платим висока цена"
Една разрушена фабрика за пакетиране на авокадо в края на града още свидетелства за боевете. Алфредо Уртадо, който е член на гражданския отряд, разказва за онова време следното: "Един ден просто спряхме да се страхуваме. Казахме си: какво пък, ако ще мрем, да мрем. Босовете искаха всичко да ни вземат - планините, гората, земята ни. Заграбиха добитъка ни, започнаха да изсичат дърветата, за да ги продадат и да засадят на тяхно място повече авокадови дървета. На нас ни дойде обаче до гуша и ги прогонихме. Оттогава насам вече не ни убиват и отвличат. Сега ние сме си господари. Залесихме гората. Истинска благодат!"
На много други места в щата Мичоакан сечта продължава. Около 40 на сто от авокадовите плодове, които се консумират в света, идват именно от този изстрадал от насилието на картелите регион. Марта Флорес от екологичната организация "Продусе" предупреждава срещу последиците от насажденията. "Авокадото е пример за това как прекомерните насаждения бързо могат да доведат до развитието на вредни монокултури. Един ден ще платим висока цена за това. Мичоакан губи ужасно много земя. Изсекат ли се горите, изворите пресъхват", казва тя. А авокадовите дървета се нуждаят от ужасно много вода. "През последните десет години водните ни резерви са намалели с 30 на сто. Тропическите горски площи се превръщат в степи", обяснява Марта Флорес.
От известно време насам екологичната организация "Грийнпийс" провежда в Мексико кампания, разясняваща на местните хора вредите от прекомерните насаждения. Властите междувременно вземат мерки срещу някои нелегални авокадови плантажи. Бумът с насажденията обаче продължава. За миналата година Мексико може да се "похвали" с 1,6 милиона тона "зелено злато". А това е с близо 7 на сто повече, отколкото през 2014 година. Само износът в САЩ се е увеличил с 35%. Нищо чудно, че за много от самите мексиканци авокадото става все по-недостъпно.
Любим плод и на ацтеките
"На драго сърце бих си купила авокадо, но с всеки изминал ден то става все по-скъпо. Парите не стигат, а с него всъщност може да се готви какво ли не", оплаква се една жена на пазара.
От авокадо може да се приготви например гуакамоле - масления крем, който е бил обичан още от ацтеките, а днес е на мода в цял свят като сос за царевичен чипс или просто като гарнитура. За мексиканците обаче авокадото е и благословия, и проклятие.
***
Разгледайте и нашата галерия:
"Чужденците" в нашите чинии
Повечето хранителни продукти на нашата трапеза произхождат от далечни краища на света. Кои са "чужденците" сред нашите храни и напитки?
Снимка: Fotolia/HLPhoto
Оризът
Родината на ориза е Китай. За производството на един килограм ориз са необходими между 3 000 и 5 000 литра вода. В много от страните-производителки подпочвените води са силно замърсени с арсен. Затова Световната организация по прехраната предупреди още през 2014 година, че консумацията на ориз може да има опасни последици за здравето.
Снимка: Tatyana Nyshko/Fotolia
Пшеницата
Пшеница се отглежда от над 7 000 години в региона на Средиземноморието. Преработена на хляб или тестени изделия, тя е един от най-важните хранителни продукти. Най-големите производители на пшеница са Китай, Индия, САЩ, Русия и Франция.
Снимка: Fotolia/Ludwig Berchtold
Царевицата
Царевицата произхожда от централните части на Мексико. В наши дни тя се отглежда навсякъде, като едва 15 процента от световната реколта се консумират от хората. Останалата част отива за фураж. 85 на сто от произвежданата в САЩ царевица е генно манипулирана.
Снимка: Reuters/T. Bravo
Картофът
Днешните картофи произхождат от сортове, които навремето са били диворастящи в региона на Андите. Едва от 300 години картофът се отглежда масово в Европа. В страни като Германия или Ирландия той е основен хранителен продукт. Най-големите производители на картофи са Китай, Индия и Русия.
Снимка: picture-alliance/dpa/J.Büttner
Захарта
Източна Азия е родината на захарната тръстика. Тази култура е позната на хората от поне 2 500 години. Основната страна-производителка днес е Бразилия. На световния пазар захарта от захарна тръстика е по-евтина от захарта, която се произвежда от европейското захарно цвекло.
Снимка: picture-alliance/RiKa
Кафето
Родината на кафето е Етиопия. Близо 25 милиона земеделци по целия свят се препитават от отглеждането на кафе. Над 800 000 дребни производители са обединени в кооперативи, с чиято помощ постигат по-добри цени при продажбата на суровото кафе.
Снимка: picture-alliance/dpa/N.Armer
Чаят
Чаят произхожда от Китай и е след водата най-често консумираната напитка. Всяка секунда в света се изпиват над 15 000 чаши чай. В Англия чаят е национална напитка, а някои от бившите британски колонии, като например Кения, Индия и Шри Ланка, са най-големите производителки на чай в света.
Снимка: DW/Prabhakar
Какаото
Ацтеките използвали какаовите зърна като разплащателно средство, но също така за жертвоприношения и за приготовлението на една невероятно вкусна напитка. В наши дни какаото се използва за производството на шоколад и какаови напитки. То вирее най-добре в зоните около екватора. Колебанията в цените на какаото изправят селските стопани пред огромни предизвикателства.
Снимка: imago/Xinhua
Бананът
Бананът е най-предпочитаният плод в света. Произхожда от Югоизточна Азия, а в германските супермаркети бананите са по-евтини от ябълките местно производство. Най-големите страни-производителки се намират в Латинска Америка и в Карибския регион. Условията на труд в тамошните плантации са в повечето случаи крайно лоши. Здравето на работниците е застрашено и от прекомерната употреба на пестициди.
