"Слуга на народа" се нарича партията на украинския президент. Ще рече: Володимир Зеленски и партията му искат да служат на народа. Но Зеленски явно е готов също да служи и на американския президент Доналд Тръмп. Унизителното му любезничене пред американеца няма как да бъде наречено по друг начин, освен като сервилност.

Записът на техния разговор от 25 юли 2019 е показателен в това отношение. Той стана публично достояние, след като Тръмп беше подложен на масиран натиск у дома. От записа става ясно, че американският президент много упорито и настоятелно притиска украинския си колега. При това Тръмп не защитава някакви американски интереси, а се опитва да си осигури компрометиращи данни срещу бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън - един от възможните му противници в предстоящата предизборна кампания в САЩ.

А как реагира Зеленски? Той се съгласява с всяка дума на Тръмп, ниже комплимент след комплимент и дори нарича събеседника си от Америка "свой голям учител". Смирено и с готовност обещава да направи това, което Тръмп очаква от него. Слугата на украинския народ се превръща в слуга на американския президент и превръща Украйна в обект на американските вътрешнополитически битки.

Какво Зеленски пропуска да каже

Да, в политиката винаги става въпрос за интереси. Но проблемът на Зеленски е в това, че в разговора си с Тръмп той не защитава никакви украински интереси, а се държи като послушно дете пред строг родител. Зеленски не поставя никакви политически искания - сякаш страната му няма такива. Той не използва разговора, за да призове за повече американски инвестиции, нито пък се сеща да иска помощ за своята мащабна програма с реформи, която е обещал на сънародниците си.

Вярно е, че Зеленски хвали американските санкции срещу Русия и военната помощ за украинската армия. Но той изобщо не търси американската подкрепа за дипломатическото решаване на конфликта с Русия, въпреки че много украинци биха приветствали подобно нещо. Зеленски не споменава нищо и за голямата си цел - да сложи край на войната в Донбас, макар че тъкмо тук би имал спешна нужда от американската подкрепа.

Всичко това явно не му се е струвало толкова важно, колкото факта, че най-сетне може да разговаря с „Мистър Президент". Да припомним, че досега Зеленски още не е ходил в Белия дом, а в рамките на сесията на Общото събрание на ООН той се видя с Доналд Тръмп съвсем набързо. При това и двамата са убедени, че САЩ са изключително важни за Украйна, и че европейците, и по-специално Ангела Меркел, не правели почти нищо за тази страна. В телефонния си разговор двамата намират дори време за няколко заядливи забележки по адрес на германската канцлерка и на френския президент Макрон. Чак след това Тръмп стига и до същинския въпрос, който го вълнува: многократно и енергично той притиска Зеленски с настояването да му осигури информации за сина на Джо Байдън - Хънтър Байдън, който, както се твърди, бил замесен в съмнителни енергийни сделки в Украйна.

Двама президенти и един възможен импийчмънт

Тръмп изобщо не повдига въпроса за широко разпространените корупция и клиентелизъм в икономика на Украйна. Затова пък настоятелно иска да бъде разследван синът на Байдън, който при управлението на Порошенко е управлявал една съмнителна украинска енергийна фирма. И Тръмп обещава действията на украинските власти да бъдат подпомогнати не от кого да е, а от негов личен адвокат! Пикантен факт е и това, че точно по време на въпросния телефонен разговор Тръмп временно спира американската военна помощ за Украйна. За това обаче така и не става дума.

Подозрението е налице: Тръмп поставя под натиск чужд държавен глава, който послушно играе по неговата свирка, защото не е имал друг изход, или не е искал да го търси. Знае се, че Украйна е силно зависима от САЩ. И не изненадва, че Демократите виждат в това достатъчен повод за евентуална процедура по импийчмънт на американския президент.

Точно Зеленски, чиято партия наскоро се погрижи за това и в Украйна да е възможно президентът да бъде предсрочно свалян от власт, сега може да стане повод за импийчмънт във Вашингтон.