Към детството и трусовете на историята се връща новата книга на известната дипломатка, бивш държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт.

На представянето на книгата й във Франкфурт на Майн тя носи брошка с формата на часовник-кукувичка. Впрочем, брошките са неин специалитет, те никога не са случайно избрани - за тях и за дипломатическата си кариера Мадлин Олбрайт дори е написала преди време цяла книга. "Иска ми се да спра времето", казва Олбрайт по повод брошката-"кукувичка".

В новата си книга със заглавие "Пражка зима" тя действително като че ли успява да прикове времето - времето и собствената си история в него. А тъй като е човек, за когото политиката е страст и призвание, не е изненадващо, че в личните спомени е втъкана и не малко политическа история - историята на Чехословакия, "където между 1939 и 1948 демокрацията на два пъти бива пометена".

Перфектната дъщеря

За времето, което описва, Олбрайт е добила знание включително от исторически свидетелства, записки, документи. Знанието променя погледа към собствения ѝ живот. Тя е родена в Прага през 1937 г. По онова време Чехословакия е млада демокрация, в която съжителстват много различни етнически групи. Бащата на Мадлин е дипломат и убеден демократ. Дъщерята изпитва възхищение към него. "Исках във всичко да приличам на него, да бъда перфектна дъщеря. Това желание ме преследва и днес, макар че той вече не е между живите", казва Олбрайт.

В книгата си тя описва как националистическите изблици насаждат вражда между чехи и судетски немци, как Хитлер подстрекава конфликта и заплашва с война, за да се стигне накрая до Мюнхенското споразумение за предаването на Судетската област от Чехословакия на Германия. Че съюзниците отстъпват пред Хитлер според Мадлин Олбайт е тежко поражение за свободния свят. "От всичко това научих, че човек трябва да се съпротивява, казва тя. Днес по-добре разбирам тогавашните събития, но оставам убедена, че винаги трябва да се борим срещу онези, които убиват хора само заради етническата им принадлежност."

Разрушените къщи

През 1939 г. семейството на Мадлин емигрира в Лондон. По онова време тя е на три години, споменът за германските бомбардировки над Лондон се е врязал в паметта ѝ: "Всяка нощ бяхме принудени да спим в мазето, а излезехме ли сутрин навън, наоколо виждахме много разрушени къщи." Споменът за войната кара много по-късно Мадлин Олбрайт, вече като държавен секретар при президента Бил Клинтън, непримиримо да се бори срещу диктатурите и геноцида. Към спомена се добавя и лична причина - през 1966 г., малко преди официално да поеме поста държавен секретар, тя узнава от журналистическа публикация, че е от еврейски произход - родителите никога не са ѝ казвали и дума за това.

Непознатите близки

В книгата си Мадлин Олбрайт проследява и част от трагичната история на своите пражки роднини, повечето от които са депортирани и намират смъртта си в Терезиенщадт. Защо родителите ѝ никога не са отваряли дума за това, остава за нея загадка. Може би не са желали да я обременяват с това, че 25 техни роднини са загинали в концентрационни лагери, между тях и нейните прабаба и прадядо. Мадлин не помни близките си, днес ѝ остават само снимките им. "За мен това са хора, които не познавам, казва тя. Но правейки проучвания за книгата си, за пръв път осъзнах, че никога не съм могла да кажа: "бабо" или "дядо". Макар да не съм ги познавала обаче, изпитах ужаса, че като милиони други, и моите баба и дядо са понесли неописуеми страдания."

Madeleine Albright: Winter in Prag. Erinnerungen an meine Kindheit im Prag, 2013

АГ, ФАЦ, ДР/ Редактор: Б. Рачева