Видеото, публикувано в опозиционният беларуски канал „Некста“ в понеделник, беше гледано над 4 милиона пъти до четвъртък (11.3). То съдържа тежки обвинения срещу президента на Беларус Александър Лукашенко, който отклонявал пари по европейски проекти за лично обогатяване. 

Това може да има сериозни последици за страната: евродепутатката от Зелените и заместник-председателка на контролната бюджетна комисия Виола фон Крамон поиска проверка на случая. От Брюксел отхвърлиха съобщенията за злоупотреба с европейски средства. „Предположенията в медиите, че европейски средства са използвани за сгради или резиденции от режима на Лукашенко, са безпочвени и неоснователни“, коментира на запитване на ДВ говорителката Ана Писонеро.

Официално Минск дотук не е взел отношение към обвиненията. А въпросите, изпратени от ДВ до външното министерство на Беларус, засега остават без отговор.

Резиденции в природни резервати

Видеото за луксозния начин на живот на Лукашенко е дълго почти час и половина и може да се види и в Ютюб. Озаглавено е „Златната мина“. В един от епизодите са твърди, че средства от ЕС, предназначени за екологични проекти в страната, са били използвани за резиденции на Лукашенко, разположени в природни резервати. Така поне твърди човек, който в материала е посочен като представител на президентската администрация. По думите му, с пари, предвидени за река Западна Двина, са били използвани за цялостно обновяване на една крайбрежна алея във Витебск, за изграждане на фонтани и ремонт на един площад.

На друго място във филма се говори за кредити, които Беларусе получил за различни проекти. Според авторите на материала, с тях приближени на Лукашенко са изграждали жилища, които са продавали с огромна печалба, която в крайна сметка са си поделили Лукашенко и неговите приятели. Доказателства за това обаче не са представени.

Основателят на канала „Некста“ блогърът Степан Путило заяви за ДВ, че не са могли да публикуват част от доказателствата по случая поради необходимостта да защитят своите източници на информация. Путило обеща обаче и нови разкрития по темата. Не от вчера ЕС финансира различни проекти в Беларус – здравната реформа, опазването на околната среда, регионалното развитие, създаването на гражданско общество. По всеки от отделните проекти ЕС е отпускал стотици хиляди евро, а в някои случаи и по няколко милиона. След вдигането на санкциите срещу Минск през 2016 година броят на европейските проекти в страната значително нарасна.

Опозиционната активистка Олга Карач припомня в тази връзка, че Лукашенко и външният министър Владимир Макей са успели да убедят европейците, че с парите от Европа те ще намаляват зависимостта на страната от Русия. „Владимир Макей, Александър Лукашенко и сие се научиха как умело да манипулират европейците“, казва Карач. Те разчитат на това, че никой в ЕС не познава добре Беларус и не обръща особено внимание на тази страна, добавя опозиционната представителка.

Активистката Карач е убедена, че обвиненията са верни. Тя припомня, че през 2019 година ГРЕКО – групата на държавите, борещи се срещу корупцията – е обвинила Беларус пред Съвета на Европа, че не прилага стандартите за борба срещу корупцията. Карач казва още, че ако европейските представители в Беларус се осмелят да повдигнат обвинения в корупция, Лукашенко незабавно ще ги прогони от страната.

На президентските избори през миналата година Лукашенко се обяви за победител, но техните резултати не бяха признати от ЕС, а в страната последваха масови протести, които бяха смазани със сила. В резултат на това Брюксел спря сътрудничеството си и се дистанцира от Минск. Финансовите помощи в момента са сведени само до няколко области, сред които за младежта, екологията, гражданското общество и независимите медии.

Значителни средства за Беларус

По информация на говорителката Писонеро, в момента Европейската инвестиционна банка подкрепя проекти в Беларус на стойност 550 милиона евро. Европейската банка за възстановяване и развитие пък управлява средства на стойност 1,3 милиарда евро за проекти в Беларус – основно в селското стопанство и инфраструктурни проекти. В края на 2020 г. от банката обявиха, че спират дейността си по държавни проекти, а сътрудничеството с Беларус ще продължи само с частния сектор.

Пред ДВ експертката за Източна Европа от Центъра за европейска политика Аманда Паул не изключва вероятността за злоупотреби с европейски пари в Беларус. Тя обаче е убедена, че Брюксел проверява „винаги много точно“ как се харчат тези пари.

Евродепутатката Виола фон Крамон пък припомня по този повод, че злоупотреби с европейски средства има и в някои страни-членки, като Унгария и Чехия, които са били принудени да връщат парични средства  в Брюксел. И в случая с Беларус това е възможно, стига обвиненията да бъдат доказани, уточнява тя.

*****

Вижте и това видео на ДВ: