"Прогнозите са трудно нещо, особено когато се отнасят за бъдещето" - казва датският физик и Нобелов лауреат Нилс Бор. Експертите от Международната енергийна агенция го цитират в последния си доклад вероятно като един вид застраховка - преди да представят своите сценарии за развитие на енергийните пазари. Желанието им е да съдействат за взимането на правилните енергийно-политически решения.

Както досега? Не става!

До 2035 година световното потребление на енергия ще се увеличи с една трета. Търсенето на всички енергоносители, включително изкопаемите, ще нараства, както и потреблението на петрол, въглища и газ. Оттам нататък - въпреки обявената цел затоплянето на планетата да бъде сведено до два процента, експертите очакват по-скоро то да стигне 3,6 градуса с опустошителни последици и за енергоснабдителната система.

Покрай изгарянето на изкопаемите горива, в атмосферата ще се отделя все повече въглероден двуокис със съответните последици за климата. Ако затоплянето на атмосферата бъде редуцирано до 2 процента, до 2050 година ще бъде потребена една трета от всички изкопаеми енергоизточници. Нещата биха изглеждали по-различно само ако въглеродният двуокис започне да се отделя и складира. Но сигурност, че тази техника ще бъде въведена, няма.

Какво ще стане с климата?

Промените в климата също са обект на проучванията на експертите от Международната енергийна агенция. За да бъде реализиран планът затоплянето на планетата да бъде сведено до 2 градуса, съдържанието на парниковите газове в атмосферата не бива да надхвърля 450 единици. Което може да стане единствено чрез пестенето на енергия. Според този сценарий потреблението на горива ще нарасне не с една трета, а само с 15 процента, най-вече благодарение на повишаването на енергийната ефективност. Експертите прогнозират паралелно и подем на възобновяемите енергийни източници.

Както твърдят специалистите от Международната енергийна агенция - в момента две трети от енергийния потенциал не се използват, във връзка с което е много важно политическите усилия за опазване на климата да се увеличат още сега. За промяната на курса в енергийната политика в най-добрия случай остават пет години, или - казано по-конкретно - в най-скоро време би трябвало да се откажем от изграждането на нови ТЕЦ-ове.

Примерът на Германия

Германското решение за отказ от експлоатацията на ядрена енергия несъмнено има своето отражение и в световен мащаб. Действията на 80-милионна Германия може да не влияят пряко върху световните енергийни потоци, но биха могли да бъдат пример за подражание.

Предпоставките за това обаче са не само в отказа от ядрената енергия и развитието на възобновяемите енергийни източници, но и в сферата на енергийната ефективност. А точно в това отношение доказателствата се бавят.

АГ, ДПА, ТШ, МГ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова