Колелото е открито още преди 6 000 години в Месопотамия, а впоследствие бива преоткривано на много места по света, за кой ли път. Но революционното откритие, което прави възможно за хората да транспортират товари, е направено през 19-и век по времето на световните открития. Дотогава кръглите колела на машините са били или изцяло от метал, или от дърво. В средата на 19-и век някой си Чарлз Нелсън Гудиър е обсебен от идеята да направи каучука, познат още на ацтеките и маите, издържлив и траен чрез химически добавки.

Нито богат, нито щастлив

Първоначално Гудиър изобщо не си мислел за автомобилната гума, а за непромокаеми ботуши, облекло и палатки за хората, обзети от златната треска. Но основният материал е своенравен - когато е топъл, лепне, а при минусови температури става чуплив. През 1839 година случайността помага на учения. Смес от сяра и каучук по невнимание попада върху котлона и горещината променя до такава степан субстанцията, че тя придобива нови качества. Повърхността вече не е лепкава, а вулканизирана.

При загряване молекулните вериги на суровия каучук се свързват посредством сярата и колкото по-голямо е количеството сяра, толкова по-твърда става гумата. Друга интересна особеност е, че материалът дори след механично натоварване се връща в изходната си позиция. Освен това той се доказва като еластичен и издържлив на метеорологични промени.

През 1844 година патентът на Гудиър бива признат под номер 3633. Ученият обаче не става нито богат, нито щастлив от своето откритие. Един вестник си прави шега с "най-лошия търговец на света". Ако видите един мъж с палто и шапка от каучук, но без един цент в джоба, знайте, че сте видели мистър Гудиър" - пише в закачлива рецензия вестникът. Гудиър бива многократно арестуван за неплатени сметки, ненавременни доставки и неизпълнени обещания.

Все пак през 1851 година той е атракцията на Лондонското изложение. А в Париж в собствен павилион, който е посетен от Наполеон ІІІ, дори получава ордена на Почетния легион. Малко след това отново попада в затвора за неплатени сметки, семейството му е принудено да се оправя само. Малко преди 60-ия си рожден ден през 1860 година той умира, вероятно от дългогодишното боравене с отровни газове. Чарлз Нелсън Гудиър оставя в наследство 200 000 долара дългове.

Гудиър, Дънлоп и Мишлен

38 години след смъртта му германските преселници Франк и Чарлз Зайберлинг откриват фабрика за гумени изделия, която кръщават на името на изобретателя Гудиър. Произвеждат маркучи, гуми за велосипеди и чипове за покер. Едва през 1888 година шотландският лекар-ветеринар Джон Бойд Дънлоп конструира истинската пневматична гума, която заменя използваните до този момент плътни каучукови гуми.

А през 1891 година Едуар Мишлен представя за първи път идеята за сменящата се пневматична гума. И до ден днешен обаче автомобилната гума се състои до 40 процента от естествен и изкуствен каучук, примесен с най-различни добавки, въпреки че има над 300 различни компоненти, които само допълват първооткритието на Чарлз Нелсън Гудиър.

Между другото, Гудиър се смята и за изобретател на първата истинска футболна топка. Топката се "ражда", след като ученият вулканизира гума и я прави във формата на сфера.