Най-добрият пример за относителността на имането и нямането са студентите. Социално-статистически погледнато, доходите на много от студентите са близо до границата на бедността. Въпреки това никой не ги смята за бедни и никой не мисли, че живеят в най-мизерни условия. Този пример показва, че понятието "бедност" се влияе от определени нагласи - в случая очакванията, че студентът ще завърши, ще направи кариера и тогава ще има пари.

Маса? Какво е това? - пита туарегът и недоумява

Бедността е относителна и когато се съизмерва спрямо средния доход в съответната страна. Беден би изглеждал при това положение включително онзи, който може да си позволи месо повече от веднъж в седмицата, притежава телевизор и няколко чифта обувки. Според съизмерването спрямо средния доход, когато всички в едно общество имат 10% доходи повече, отколкото са имали предната година, бедността не се е увеличила. Ще се е увеличила обаче, ако доходите на средните слоеве на обществото са се повишили повече, отколкото тези на долните слоеве.

А ето и още един любопитен пример за относителността на понятията "бедност" и "богатство". Етнологът Герд Шпитер е направил проучвания в Нигер, най-бедната и най-слабо развита страна в света. Жителят на Нигер, туарегът, притежава, според учения, средно 130 предмети - докато средният германски студент притежава 3 100 предмети на стойност, която 64 пъти надхвърля стойността на притежаваното от туарега.

Германският студент, обяснява ученият, притежава обаче и много предмети, свързани с жилището, кухнята, облеклото и пр., които са напълно непознати на туарега. Последният никога не е виждал например маса, не притежава такава и изобщо не възприема това като липса.

Колко чифта обувки имате? А колко са камилите Ви?

В западния свят някои минават за бедни, защото имат само 20, а не да кажем 30 тениски, само 5, а не 15 чифта обувки, панталони и пр. Иначе казано, те се смятат за бедни, защото не могат да си позволят по-голямо разнообразие в облеклото или пък да си купят най-модните в момента джинси. Туарегите изобщо не се интересуват от този тип разнообразие. Те едва ли биха могли да проумеят защо в кухнята на "бедния" германски студент могат да се намерят например 15 вида различни лъжици и лъжички - кафени, супени, за варени яйца, за сладолед, за поднасяне на сос, за спагети и пр. и пр.

Значи ли това, че германският студент е по-богат от туарега? Едва ли, защото последният притежава повече животни, отколкото студентът изобщо би могъл да си позволи да има. За туарега богатството се изразява в това колко овце, камили и кози притежава. Което обаче съвсем не означава, че в делничните си потребности той коренно се различава от онзи, който не притежава овце и камили.