Един католически пастор пита друг: "Мислиш ли, че ще доживеем да отменят безбрачието? Ние не, но нашите деца - със  сигурност!", отвръща другият.  Някои може и да харесат този виц, но други неизбежно ще се запитат дали религията може да бъде обект на присмех? Теологът Хинрих Вестфал, който е събрал много от най-добрите религиозни вицове в книга, отговаря утвърдително.

"Християнският пастор трябва да има весел нрав", допълва Вестфал, цитирайки английския баптистки пастор Чарлз Хедън Спърджън - един от най-известните проповедници на 19 век. "Хуморът и вицовете правят живота по-лесен и дават на хората възможността да видят и абстрактната или дори ужасната страна на една религия. Това се отнася особено до смъртта", казва Вестфал и дава следния пример: "Пастор Вайгел се ужасява, когато вижда във вестника собствения си некролог. Звъни на епископа да му се оплаче, а онзи с ужас в гласа го пита: Братко, а откъде намерихте телефон да ми се обадите?"

Смехът на Библията

Никой със сигурност не знае дали библейската фигура на Исус Христос изобщо е познавала хумора. Новият завет не казва нищо по въпроса. Исус се радва или тъгува, но никъде няма сведения да се е усмихвал или дори смял с глас. Затова пък Старият завет дава такива доказателства - например когато Сара, жената на праотеца Авраам, спонтанно се разсмяла, чувайки предзнаменованието, че на преклонната възраст от 90 години ще роди син.

Библията е книга, която разказва историята за Бога и хората. И това, че в нея няма много място за хумор, е обяснимо. Все пак въображението на читателя може да открие доста комични моменти на редица места - например изумлението на пророк Валлам, когато магарицата му внезапно проговорила с човешки глас.

Твърди се, че непосредствено след избора му за папа, Франциск I се обърнал към кардиналите с думите: "Дано Господ ви прости онова, което сторихте", което предизвикало сърдечен смях. Има и други доказателства за това, че католиците са способни да се надсмиват над себе си. Ето една подобна история: Сред тълпа поклонници един видимо развълнуван мъж се провиква: "Сега вече ще проходя!". Една монахиня го попитала - и Вас ли осени божията благодат, синко? Не, отворил мъжът, откраднаха ми колелото."

С хумор срещу религиозната ревност

Протестантите също са чест обект на присмех - например по повод прекалено усърдното просвещение сред децата и младите хора. Ето и един виц за тях: "Една учителка в протестантска детска градина пита "Деца, кой ще отговори правилно? Има кафява, рунтава опашка и скача от клон на клон? Що е то?" Малко момченце вдига ръка и казва: "Принципно това би трябвало да е катеричка, но като имам предвид къде се намираме, вероятно става дума за Исусчо"."

С книгата си Хинрих се стреми да отстрани и предразсъдъците спрямо "наземния персонал" на Бога. "Много от тях имат великолепно чувство за хумор и го показват по време на проповедите си", казва Хинрих. Все пак религиозните вицове в никакъв случай не бива да накърняват чувствата на вярващите. Хинрих Вестфал цитира теолога Хелмут Тилеке: "Християнинът се смее само на отсамното, докато отвъдното за него е неприкосновено и свещено". Вестфал дава за пример известния в Германия телевизионен сериал за отец Браун. Свещеникът с детективски наклонности казва на едно място: "Хуморът също е вид религия - само който стои над нещата, може да ги осмива".

Автор : М. Вестфал, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Узунова