САЩ изгубиха 4474 войници (броенето все още не е приключило, а много повече бяха ранени или осакатени), както и няколко билиона долара, което допринесе за превръщането на американската икономика в развалина. Какво получиха в замяна американците? Кръв срещу петрол? Само в този смисъл, че всеки осми загинал американски войник бе убит, охранявайки конвой с гориво. Иракското петролно производство още дълго ще остане под довоенното си равнище. А ако цената на петрола падне рязко, това ще разруши иракската икономика.

Безутешна картина

Каквото и да разправят във Вашингтон, Ирак ще върви по своя си път, ще се съюзи с Иран и няма да проявява никакъв ентусиазъм да подкрепя геополитическите амбиции на Америка. Джордж Буш започна войната през 2003 и всичко, с което осъмнахме накрая, е една полуполицейска държава. Дали пък Ирак е печелившият след тази осемгодишна война? Със сигурност не. Иракското общество бе разпъртушинено, гражданската война отне живота на 100 000 души, а днес страната е база на един малък, но извънредно активен филиал на Ал Кайда. Американците си отиват, без да са постигнали разбирателство между кюрдските и арабските иракчани.

САЩ не успяха да изградят дори стабилни граници за нашите приятели кюрдите, така че Иран обстрелва "Кюрдистан" от изток, а турската авиация го бомбардира от запад. Турция е член на НАТО; все едно Вашингтон да гледа спокойно, ако утре германците започнат да пускат бомби над Полша.

Иракските сунити и шиити остават враждебно настроени помежду си. Религиозното напрежение е огромно, а самоубийствените атентати и убийствата отдавна са част от иракското ежедневие. Не, Ирак не може да бъде наречен победител в тази война. Но кой тогава?

Победителят се нарича...

Например Иран. Тази страна благоразумно си траеше, докато американците громяха най-големите си врагове, Саддам Хюсеин в Ирак и талибаните в Афганистан, които бяха врагове и на Техеран. По този начин границите на Иран на запад и изток станаха по-сигурни - без иранците да си помръднат и пръста.

Колкото повече продължаваха тези войни, толкова по-малка склонност проявяваше американската общественост към още една война, този път срещу Иран. Затова плановете на Тел Авив и Вашингтон за въздушни удари по иранските атомни инсталации много бързо охладняха. А щом вицепрезидентът Дик Чейни не успя да вкара американците в трета война, кой друг тогава?

С екзекуцията на Саддам Техеран се отърва от един враг. Но освен това спечели дори съюзник в лицето на днешен Ирак. Премиерът Малики, както и шиитският водач Муктада ал-Садр са приятели на Иран. Премиерът шиит си спомня с удоволствие за щастливото време, което прекара в Техеран, докато в Багдад бе на власт Саддам Хюсеин. След 2003 Муктада ал-Садр пък живееше като религиозен "студент" в иранския град Гом. Тези двама мъже подвеждат Ирак все по-близо до политическите позиции на Иран. Това няма да допринесе за създаването на един стабилен Ирак. Точно обратното.

 

Томас Е. Рикс е американски публицист и носител на наградата Пулицър.

АГ/ЗЦ/Т. Е. Рикс, С. Гяуров

Редактор: М. Илчева