ДВ: След опита за преврат миналата година в Турция беше въведено извънредно положение. Как ще повлияе политическият климат в момента върху резултатите от референдума?

Мурат Севинч: Да променяш конституцията в условията на извънредно положение противоречи на представите за демокрация. Въпреки това управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не желае да отмени извънредното положение, което ѝ позволява да управлява с декрети и бързо да постига целите си. Същинският проблем обаче е друг: предложенията за промени в конституцията всъщност отменят принципа за разделението на властите и така увреждат демокрацията.

ДВ: Ако референдумът приключи с успех за Ердоган, броят на депутатите в парламента ще бъде увеличен от 550 на 600. Какво а стратегическото значение на тази промяна?

Мурат Севинч: Има две възможни обяснения. Целта е или да се ограничи властта на парламента, или пък президентът да получи по-голямо влияние върху парламента. А навярно и двете заедно. Управляващата партия сигурно се надява на следващите избори да получи още повече мандати и по този начин без проблеми да консолидира властта си.

ДВ: Твърдите, че предлаганите конституционни промени си противоречат. Бихте ли го обяснили?

Мурат Севинч: Някои от противоречията са резултат от небрежност, други обаче са умишлени. Президентът трябва да получи правото да се разпорежда за намеса на армията, но това противоречи на компетенцията на парламента да обявява война. Не е ясно още колко вицепрезиденти ще може да назначава президентът и каква трябва да е тяхната квалификация. Няма отговор и на въпроса кой поема президентската функция, ако президентът предсрочно напусне поста. В един от текстовете се казва, че президентът може да бъде избиран за два последователни мандата. Според друг текст обаче, президентът може да се кандидатира за нов мандат и в случай, че по време на втория му мандат бъдат обявени предсрочни избори. А това означава, че ако възникнат подходящи условия, президентът може да управлява и 15 години.

ДВ: Девлет Бахчели, дългогодишен лидер на опозиционната Партия на националното движение, подкрепи въвеждането на президентска република и по този начин допринесе за провеждането на референдума. Защо го прави?

Мурат Севинч: Навярно за да не продължи да губи гласове сред националистите. Защото след прекратяването на мирните преговори с кюрдските бунтовници, неговата партия започна трайно да губи гласове за сметка на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Освен това чистките през последните месеци овакантиха много постове в публичната администрация, а хора от партията на Бахчели са сред най-перспективните кандидати за запълване на тези празнини.

ДВ: Тринайсет души от лявоцентристката Демократична партия на народите в момента са в затвора. Властите арестуват и опозиционери, които агитират на референдума да се гласува с "не". Как подобни репресии ще повлияят върху вота?

Мурат Севинч: Привържениците на управляващата партия не се интересуват от арестите на кюрдски активисти. В същото време обаче десетки хиляди хора бяха уволнени, защото уж поддържали връзки с движението на Фетхуллах Гюлен, когото властите обвиняват заради опита за преврат. Много от тези хора принадлежат към религиозната общност и гласуват за партията на Ердоган. Тъй че привържениците на ПСР за пръв път виждат как техни съмишленици стават жертва на сегашната политика. А това може да има сериозни последствия.

ДВ: А дали в резултат от референдума наистина ще се чуе гласът на народа?

Мурат Севинч: Разбира се, много е важно хората да се ангажират на всички равнища на държавното управление. Но този ангажимент става проблематичен, когато им задаваш въпроси, които те всъщност не разбират. За един референдум се изисква добре осведомено общество, изискват се свободни медии, които да информират хората. Това е единственият честен начин да правиш референдум.

Мурат Севинч е професор по конституционно право в Университета в Анкара. Заедно с 330 свои колеги през февруари т.г. той беше уволнен, защото подписа един мирен апел. В момента е безработен и няма право да напуска страната.