Винаги съм смятал, че истината е полезна, защото прави живота ясен и значително по-прост, а това ще рече - и по-лек. През вековете хората са създали и създават около себе си огромни мрачни шубраци от лъжи, полуистини, заблуди и предразсъдъци. Идеали и идеологии. Именно те правят живота объркана джунгла.  А не е ли най-добре първо да стигнат до яснота за себе си? Първо да познаят истината за себе си и света - незамъглена от идеи, идеали, заблуди, табута и предразсъдъци? Да узнаят що за стока са, казано на български. И да знаят що за стока е светът. Без лицемерни увъртания. Без псевдоморален фалш.

И аз се замислих за всички онези, които са се опитвали да разбиват - и в живота, и в творчеството си - табутата, заблудите и натруфеното лицемерие. Прищя ми се да си намеря компания. От такива хора - живели през вековете и пожелали да живеят без заблуди. Започнах да прехвърлям през пръстите на паметта си скромната броеничка от спомени. И се сетих: Рабле, Волтер, Фройд, Хашек, Зола...

Зола! Именно той най-добре изпълва представата ми за борец срещу предразсъдъците. Срещу фалшивите идеали. Макар че - дали? И дали само той?

Мракът в него

Емил Зола израсъл в Южна Франция. Яркият, пищен и влудяващ климат на Средиземноморска Франция явно прави хората или прекалено страстни, или прекалено затворени. А може би и двете едновременно. Двама приятели, израсли заедно в тоя климат и в една и съща среда, илюстрират най-добре тази странна зависимост. Пол Сезан и Емил Зола. Докато Пол се оформил като един от най-загадъчните и затворени в себе си творци на постимпресионизма, побъркан по търсенето на същността на формите, Емил се развил като един от най-страстните и непримирими борци за яснота и честност в изкуството. Нещо като две страни на един човек - мрак и светлина. Да, Зола бил запленен поклонник на истината и правдивостта, на светлината, но това въобще не означава, че не е имал тъмни дебри в гората на живота си. Напротив. Може би именно тъмните и мрачни събития в живота на Емил са го направили такъв: яростен поклонник на честността. На обективността в изкуството, на дисекционната правдивост.

Още съвсем мъничък, Емил преживява сексуална травма. Арабинът Мустафа, слуга на семейството му, изпитва сексуално влечение към него. И му разкрива желанията си. Това страшно обърква и смущава детската душа на Емил. И се отразява много сериозно върху цялото му психологическо развитие. През целия си живот Зола е хомофоб, но и човек, който е силно притеснен сексуално. Всъщност едва ли това е важното. Важното е, че може би тези са демоните, накарали писателя Зола да пише така безпощадно искрено. Защото само ако таиш в гърдите си много мрак, ти имаш неутолим стремеж към светлина. Срамът от чувствата в онези детски дни накарал зрелия писател да се насочи така страстно към изкуството на дисекцията. Защото пътят към облекчението минава през операцията, при която на бял свят изваждаш всичко скрито.

Травмата, наречена "Животът на Зола"

Но тук се явява един изумително странен факт, който ме накара само да поклатя глава и безсилно да се усмихна. И да си кажа: по дяволите, че кое ли не е странно в тоя свят? Пристрастеният към разкриването на истината за човека Зола е живял целия си живот... в лъжа.

Ето каква е цялата работа. На 30-годишна възраст Емил се жени за Александрин. Чернокосата дама прави силно впечатление: тя е истерична, високомерна и студена. Идеален обект за любовта на един слаб човек. Какъвто всъщност е почти всеки дълбокочувствителен човек. Една важна подробност: Александрин е бивша любовница на най-стария и най-добър приятел. На Пол Сезан. Това е още един малък елемент в пъзела на вечната травма, наречена "Животът на Зола".

Всичко е добре, но сексуалният живот на двамата е беден и ужасен. И клетият Емил, живеещ в страх (и може би - боготворене на жена си?), лишен от топлота и телесни наслади, напълнява, отпуска се, отчайва се. А отчаянието, както се знае, е най-мощният мотор на изкуството. Или един от най-мощните. И докато живее, отчаян от съпружеския си живот, Зола написва най-великите си творби, в които разкрива всичко жалко и долнопробно в човешката природа.

И ето тук е величието му: той прави това, не за да унизи човека! А обратно, за да му помогне, да помогне на свещения читател, който трябва да стигне до истината за себе си! Неподправената истина. Да разбере що за животно е всъщност. Та когато знае това, да направи нещо полезно по въпроса за своето израстване.

Горещата Жан

Но едно жилаво дърво не може да бъде извивано със скоби и бодлива тел прекалено дълго. Една страстна натура не може да бъде смачкана и натикана в кутийка. И на 45 години Емил намира младото момиче Жан. Тя е красива, буйна и естествена. За няколко години успява да му роди две деца. После умира. Млада. Но в годините, които прекарва във фактическо двуженство - с хладната Александрин и с горещата Жан - Емил Зола е щастлив. И това, според мен, е истинският триумф на неговия стремеж към истината. Ето: той е признал пред най-суровия съдник, пред своята Съвест, че иска именно това. Иска секс, любов, топлина, младост. И се е престрашил да си ги позволи. Въпреки фалша, въпреки лицемерието на викторианския морал. Но после идва още един величествен акт на презрение срещу фалша и предразсъдъците. Когато Жан умира, Александрин приема децата й. И дори ги осиновява. Това е то.

Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев