"Всичко започна с радостното съобщение, че е открито „нещо голямо. Малко по-късно предполагаемата находка е засенчена от научни прения от особен вид: Истински ли са реликвите или пък прибързано и без научен анализ те са представени като „мощите на Св. Йоан Кръстител?" - така Франк Щир започва статията си.

Ругатни по министерски

По-нататък четем: Ако се вярва на Божидар Димитров, българския министър без портфейл и дългогодишен директор на Националния исторически музей, всичко е потвърдено и българският реликварий едва ли не вече ще може да посреща поклонници от целия християнски свят. Че мощите, открити на остров Свети Иван край Созопол в основите на развалините на една църква от пети век, може и да не са автентични - за него изобщо не стои под въпрос.

Когато журналистка от в. „Дневник” му припомни критичните възражения, министърът бе обзет от "свещен" гняв. Той шумно, безцеремонно и нецензурно изруга. Обвини скептиците в „дива завист” и обвинително заключи: „Ние, българите наистина ще се изядем!”

Попитан дали ще се извини за сочната си канонада от ругатни, министърът твърдоглаво заяви, че като доказан патриот нямал намерение да обиди народа, а само археолозите, които от завист оспорвали автентичността на находката.

Созопол - "втори Ерусалим"?

Още преди отварянето на реликвария преди седмица и откриването на части от ръка, лицева част и зъб, Божидар Димитров оповести, че са намерени „мощите на Св. Йоан Кръстител”. Непоколебимата си увереност министърът обоснова с един надпис с името „Йоан” и с „археологията на душата на средновековния човек”. Фалшификациите просто били чужди на вярващите през пети век.

Родния си град Созопол Димитров вижда в бъдеще като „втори Ерусалим”, та нали в крайна сметка в църквата Св. Георги в Созопол вече се пазели частица от „Светия кръст” и мощите на Свети Андрей.

С ненаучната си войнственост историкът Димитров оказа лоша услуга на откривателя на реликвите проф. Казимир Попконстантинов: скептицизмът относно автентичността на находката се засили. Уместно е да се направи научен анализ, например с радиокарбонов метод, смята Попконстантинов.

Хорът на критичните гласове, които смятат недостойно за един министър да се изразява по такъв груб начин и настояват за оставката му, става все по-силен, заключава Франк Щир.