Иван Гешев, единственият кандидат за поста главен прокурор, представи в понеделник своята Концепция за стратегическо управление на прокуратурата. Документът е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт и правилата за избор на председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор. Според г-н Гешев, концепцията „е по същество стратегия за утвърждаване и завършване на реформата в прокуратурата”.

Тук ще обърна внимание на някои странни акценти в документа (без претенция за изчерпателност), които, според мен, будят тревога.

За справедливостта и буквата на закона

Г-н Гешев признава, че съдебната власт и в частност прокуратурата на Република България са длъжници на българското общество и би трябвало да направят още много, за да компенсират „липсата на достатъчно справедливост”.

Дотук добре. Следва обаче доста смущаващо изречение: липсата на справедливост „няма как да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по-малкото с буквата на закона”. Надявам се, че г-н Гешев визира необходимостта от тълкуване. В противен случай излиза, че магистратът не трябва да бъде „спъван” от буквата на закона. Това вече е постулат „а ла Вишински“, съдържащ в себе си ядката на разрушителен волунтаризъм, който няма нищо общо с демократичната, правова държава. Този нелеп изказ е достойно продължение на репликата „не съм привърженик на разделението на властите”.

В контекста на крилатата фраза за „буквата на закона”, която не трябвало да възпрепятства „продукта” (справедливост – б. ред.), може превратно да бъде интерпретирана и препоръката да се премахнат ненужната дължина и формализма на наказателното правосъдие, „в интерес на ефективността”. Урбулешкото форсиране на правораздаването обаче винаги влече след себе си вредни последици. За цялото общество. Най-бързо „правосъдието” действа в тоталитарните режими.

За да отговори на предизвикателствата, произтичащи от „непрекъснато променящите се условия на средата и криминогенните фактори, […] прокуратурата следва да се реформира”, констатира Гешев. От една страна, той явно оценява положително „очакването на европейските ни партньори” главният прокурор „да получи мандат за реформа в структурата”. От друга, обаче той счита, че този реформаторски процес трябва да бъде „финализиран”, защото мониторинговият механизъм в настоящата му форма постепенно започвал да се ползва като инструмент за политическо противопоставяне във вътрешен план и в определени моменти предпоставял разделение между органите на съдебната власт, което пък пречело да се отговори на обществените очаквания за справедливост.

Това заключение е твърде проблематично. То явно изхожда от презумпцията, че „критиците” задължително са политически мотивирани. Всъщност, дори и да е водена от политически амбиции, критиката не е непременно невалидна. Гешев твърди още, че работата му, заедно с колегите, давала позитивни „резултати, „видими за всеки непредубеден и добросъвестен зрител”. Откъде ли ни е познат слоганът за видимите резултати? Цитираните редове сочат алергичност към забележки и препоръки. Този прочит, впрочем, намира потвърждение в детинската  реакция на г-н Гешев на годишния доклад на БХК. Освен да се съобразява с „буквата на закона”, клетата прокуратурата изглежда е принудена да търпи усмирителната риза на безпочвените нападки, а и негодния мониторинг.

Защо хората нямат доверие в прокуратурата

Според г-н Гешев, „създаденото усещане за силна централизирана власт на главния прокурор, която му позволява да управлява и контролира всяко дело в прокуратурата” е „неоснователно”. Така както е зададена, формулировката цели да омаловажи проблемите в системата и да редуцира критиките, свеждайки ги до абсурд. Разбира се, главният прокурор не е сторъкият бог Шива. Проблемът е друг. Ниското доверие в съдебната система (около 20%) и в частност към прокуратурата, произтича от откровеното, арогантно и безразборно партийно кадруване в палатите на Темида; от прословутия двоен аршин, който води до това, че законът често облагодетелства силните на деня, а за останалите важи принципа „за кокошка няма прошка”; от печалната традиция на наказателно преследване да подлежат онези „олигарси”, които „мътят водата”, докато за „добрите момчета” има „извинителни бележки”.

Вместо да открои необходимостта от работещи механизми, чрез които, при нужда, да бъде търсена отговорност на главния прокурор, г-н Гешев решава да се бори с фалшивата, според него, догма за неговата безконтролност. Как? Чрез „предоставяне на информация от публичен интерес”. По-голямата част от работата на прокуратурата „не предполага публичност”, което карало хората да смятат, че има нещо „тайно”. Отново диагнозата е погрешна. И от нея следват причудливи лекарски предписания.

Разкриването на „информация от публичен интерес” - т.е. възможността прокуратурата да „излива” в медиите „доказателства” по текущи разследвания - има прозрачна цел: да се обработи общественото мнение още преди съдът да се е произнесъл (видяхме го по делата „КТБ”, „Иванчева”, аферата НАП-лийкс и др.). В този смисъл, уверенията на г-н Гешев, че медийните каскади на прокуратурата няма да нарушават закона, никак не успокояват.

"Методът Гешев"

Уважавани юристи вече заклеймиха „метода Гешев”. По повод на обнародваните „доказателства” за „кибератаката” срещу НАП, адвокат Екимджиев определи работата на спецпрокуратурата като „откровени идиотщини”, „направили държавата за посмешище”; „риалити формат на наказателен процес, в който хора с пурпурни тоги разиграват някакво нелепо шоу за забавление на публиката”. За адвокат Екимджиев, тези действия на прокуратурата „са откровено противоконституционни. Защото има презумпция за невиновност и в Европейската конвенция, и в Конституцията, и в НПК”.

Къде отива справедливостта, ако - уж в неин интерес - бъдещият главен прокурор е готов да разруши самите темели на правовата държава?