Би било твърде наивно да се допусне, че тристранната коалиция, заседавала през уикенда на чист планиски въздух край Банско, се е разтревожила от опасността през тази година да бъде пропуснато получаването на 280 милиона евро. Съвсем не – нейната основна задача е оцеляването й до края на мандата с цел подготовка оставането във властта и при следващото управление. Подобна политическа фиксация по принцип изключва всичко друго, освен най-необходимите мероприятия за

кризисен политически „сървайвър”

през следващите месеци, част от които е и дейността на новата вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева.

Водена все още от битността си на довчерашна посланичка във обикновено скептично настроената по отношение българското еврочленство Германия, г-жа Плугчиева произнесе в София няколко безпощадни обвинения към администрацията, които макар и известни като материя, предизвикаха вълна от скептицизъм. Тя откровено нарече действията на управлението по отношение ангажиментите към ЕС

„мимикрия и имитация на активност”

на които трябвало да се „сложи край”, както и направи точната констатация, че „средните нива на администрацията си позволявали нагъл тон и недопустимо поведение спрямо Брюксел”. Естествено, новата вицепремиерка не уточни кой в средата на април зададе въпросния тон на най-високо държавно равнище с твърденията, че „щом България не отговаряла на евростандартите, Брюксел трябвало да ги промени” и че „ние, българите, не се притесняваме от критиките, ние носим на критики, защото сме успешна нация". Но това едва ли има някакво особено значение на този етап. Както, впрочем и простичкото твърдение на шефа на дирекция „Разширяване” в ЕК Майкъл Лии, който обясни кратко, точно и ясно в писмото си до премиера Станишев, че спирането на фондовете е резултат от „разклатеното доверие, че системата в България гарантира запазването на интересите на общността”, както и че всичко това рефлектира и „върху бъдещото усвояване на структурните фондове”.

Сега задачата на управляващите е друга. Властта да бъде удържана до догодина, независимо на каква цена и с какви

празни обещания в социалната сфера

здравеопазването и сигурността. А след това, когато отново бъдат хванати юздите на следващия мандат, ще се мисли за досадните евроангажименти.

Е, допреди година и половина подобна тактика привидно работеше. Но сега, освен финансови и други санкции, ледения полъх на „европейския фризер” за българското членство става все по-осезаем. Не, обаче, и за разпалените мозъци на българските управляващи, които продължават безгрижните си игрички с доминото на властта. На слънце и на чист планински въздух.