В големите български градове отново "разцъфтяха" нацистки символи. По стените на жилищни сгради, по уличната настилка и върху седалките на обществения транспорт изникнаха познатите свастики, есесовски знаци, символни цифри и примитивни лозунги. "Наивни хлапаци", вдигат рамене минувачи и родители, без да се запитат защо тези знаци така много се харесват на младите драскачи и дали те въобще разбират смисъла на въпросните символи.

Бедност и омраза

Преподавателят по история в Националната гимназия за древни езици и култури /НГДЕК/ Антоан Тонев, който е докторант по история в СУ "Св.Климент Охридски" и активист на нерегистрираната в съда Националистическа партия на България, е убеден, че малцина ученици знаят какво се крие зад въпросните символи, а почти никой от тях не познава идеологията на националсоциализма, на фашизма или на комунизма. "Крайностите са присъщи на младостта, а учениците не схващат тези символи като отпечатък на определена идеология или система. За тях те са по-скоро образен бунт срещу нещо, което не им харесва в сегашния момент, нещо, което те се надяват да променят, обединявайки се зад даден символ", казва пред Дойче веле Антоан Тонев.

Различна е позицията на вицепрезидента на Световния еврейски конгрес Емил Кало, който открива връзка между надрасканите символи, процесите, които протичат в Европа, и повсеместната бедност в България, водеща до увеличаване на омразата:

"В такива случаи явно е най-лесно е да се търси виновник извън самата България - бил той в Европа или Русия, или пък в така нареченото световно еврейство. Така лесно се стига до теорията за заговори срещу нашата "цъфтяща" родина, която не може да се развива само защото й пречат отвън." Според Емил Кало драскането на символи е по-скоро спонтанна реакция срещу несправедливостта, която изобилства в българското общество, а не толкова израз на някакво съзнателно организирано движение. Антоан Тонев е убеден, че "културата и традициите на българина се различават значително от италианската и германската, поради което народът ни никога не е бил и не би станал нито фашистки, нито нацистки".

Анализът на миналото не е завършен

Емил Кало вижда опасност от прокрадването на крайни идеи в българските учебници по история, където в разделите за Втората световна война почти не се говори за Холокоста. "Подбуждани от сляп реваншизъм и страх ние зачеркнахме елементи от нашата българска история, за които би трябвало да говорим. Вместо да бъде анализиран европейският подход в осъждането на нацизма и националсоциализма, заради политическите "нюанси" в България ние пренебрегнахме това осъждане", убеден е вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес. Според него погрешното разбиране за свободата на словото и анархията в днешната политическа пропаганда позволяват в местните училища да се ширят идеологии от всякакъв характер, дори и човеконенавистни.

Крайните екстремистки движения в Европа и България са факт, който не може да бъде пренебрегван. Какво е отношението към тях на младите българи, които в значителната си част демонстрират безразличие към политическата система в своята страна? "Всички българи сме разочаровани и затова не можем да съдим младия човек, че не успява да направи избор между традиционните леви или десни партии, защото фактически в България такива няма", смята Антоан Тонев от Националистическата партия на България.

Емил Кало вижда в национализма изключително удобно убежище за недоволните, за търсещите някакъв изход граждани, но отбелязва, че за разлика от почти всички останали европейски страни България няма да изпрати в Европарламента свои националисти. "От друга страна беше много весело да се види по телевизията как най-шумният български националист и автор на двете най-известни антисемитски книги, публикувани в България след промените, целува ръка на един евреин по време на предизборната си кампания в София. Имам предвид ръката на "Йоска" Кобзон от Русия, разбира се...", иронизира със смях вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало.