Фактът, че в палестинските автономни области на власт дойде ислямисткото движение Хамас, е проблематичен не само за Израел и за голяма част от западния свят. Досегашната първа сила в палестинските области – Организацията за освобождение на Палестина и нейното най-могъщо крило Фатах – също са твърде недоволни от новата политическа ситуация. Естествено, най-вече защото изгубиха досегашната си пълна власт. Но има и още една причина: представителите на ООП осъзнават, че под ръководството на Хамас бъдещето на палестинците става още по-неясно, защото Хамас продължава да държи на възгледите си за унищожаването или разграждането на държавата Израел и да блокира пътя към каквито и да било вече договорени мирни решения.

Ето защо лидерът на ООП и палестински президент Махмуд Абас исдка да проведе референдум, в който палестинците да решат дали това им харесва или не. В центъра на заплануваното допитване е документ, изготвен от петима лидери на ООП и на Хамас. Петимата – които в момента се намират в израелски затвори – настояват за уреждане на проблема на принципа на двете държави. Тоест, създаването на самостоятелна палестинска държава редом с Израел, като границата им да бъде границата до 1967 година, разделяща според примирието двете области

Документът на политическите затворници в общи линии се основава на принципите на споразумението от Осло, в което Израел и ООП (тогава още под ръководството на Ясер Арафат) приеха принципа на двете държави. В момента и Израел, и Махмуд Аббас, и голяма част от международната общност настояват за спазването на тези споразумение. Аббас дори постави на Хамас десетдневен ултиматум: или да промени позицията си или да отиде на нови избори.

Хамас възнамерява да призове към бойкот на референдума. Интересно е дали този призив ще даде резултат. Още по-интересно е обаче какво може да се постигне с резултатите от гласуването. Каквото и да решат палестинците, то няма да е задължително за Хамас – ще бъде просто определен сигнал. Най-добре би било палестинските автономни области да притежават своя конституция, в която да са залегнали споразуменията от Осло. Ако това беше така, Хамас изобщо нямаше да може да се яви на избори със сегшаната си програма, в която се отрича правото на съществуване на Израел. Хамас обаче вече е на власт и сега е много трудно да се смени курсът на организацията. Да не говорим, че резултатите от евентуалния референдум – точно както стана и на пралраментарните избори – може да не се окажат по вкуса на президента Махмуд Аббас. И какво всъщност ще стане, ако мнозинството палестинци се произнесят срещу мира и съвместното съществуване с Израел?

Дори обаче палестинците да гласуват в полза на мира, това няма да реши проблемите. Защото според плана на политическите затворници палестинските бажанци трябва да получат правото да се върнат по родните си места, с други думи – включително и в Израел. До момента обаче всички израелски правителства и партии отхвърлят такива искания. Сегашното израелско правителство на Ехуд Олмерт също няма да преговаря по въпроса.