Настроението в богатия Запад е потиснато, направо мизерно. Песимизъм и страх за утрешния ден пълзят като зараза и превземат нови територии. Драмата около еврото прави нещата още по-драматични. Европейските лидери търчат от среща на върха към среща на върха - засега почти без успех. Не е ясно накъде ни водят: навън или навътре в блатото? Няма засега отговор и на въпроса дали е възможно чрез законотворчество и размахване на плашилото със санкциите да бъдат постигнати строга бюджетна дисциплина и пестеливост. Съмненията остават.

Упадъкът на Запада

Но дори и да приемем, че сегашните свръхусилия дадат някакъв резултат, едно нещо е напълно ясно: на Европа и Америка им предстоят тежки времена. Или ако вземем определението на вестник "Ню Йорк таймс", богатите западни нации вървят към "day of reckoning" - деня на разплатата! Не една, не две, а цели три кризи бушуват в момента - тази с еврото, дълговата криза и упадъкът на Запада. Тези три кризи разтърсват из основи цялата политическа и икономическа надстройка на западния индустриален свят. И нито народите, нито политиците са подготвени за такова предизвикателство.

През следващите няколко десетилетия жизненият стандарт в западните страни ще пада. Според някои икономисти - с 20 до 25 процента. Потвърждава го и Лондонският институт за фискални изследнания, според който още през следващите 2 години жизненият стандарт на британците ще спадне със 7 процента, а средната заплата ще се върне на нивото си от 2002 година едва през 2020-та.

"Вие сте мързеливи и разглезени!"

Нито един политик не може да твърди, че знае лек срещу падащия жизнен стандарт. Да не говорим за рецепта за бързо подобрение на болния пациент. От тази сметка изключваме левите и десните популисти. Тук изобщо няма да помогне търсенето на виновен, особено в сегашната ситуация, когато всеки сам за себе си вижда на различно място виновника - недалновидната държавна политика, пазарите и алчните банки, бездарните политици и безскрупулните елити, или направо слабостите на демокрацията въобще. Вярно е, че провалът се дължи до голяма степен на слепия оптимизъм, с който години наред беше придвижван напред амбициозният проект за европейска интеграция. Сегашната дългова криза беше неизбежна - със или без еврото. Тя се подготвя вече 50 години и ще определя бъдещето на Европа.

Неотдавна високопоставен официален китайски представител отхвърли идеята Китай да помогне на Европа със следните думи: "Защо да Ви помагаме? Вие сте мързеливи и разглезени, работите малко, плащате си много, и най-вече сте си изградили една социална държава, която отдавна вече не можете да си позволите!" Трудно можем да намерим контрааргументи срещу подобно мнение - прекалено дълго време Западът живя и продължава да живее над собствените се възможности.

Сбогом, благосъстояние!

Епохата, в която се трупаха дълговете, създаде едно доста високо масово благосъстояние на Запад, макар и там ножицата между "горе" и "долу" да е широко разтворена. Стремежът към повече благосъстояние и повече социални облаги пренави до скъсване социалната държава - някогашната гордост на западната цивилизация. Във все по-застаряваща Европа с население, чиято продължителност на живота расте, все по-трудно ще става финансирането на този социален модел. А в Америка пък високите разходи за пенсии на служителите поставиха на колене и най-големите индустриални гиганти.

В същото време глобализацията и свободната търговия допринесоха за ново глобално преразпределение на благосъстоянието и жизнения стандарт, прехвърляйки части от тях към дъжавите с бързо развиваща се икономика. Евтините стоки, произвеждани в Китай или Индия, дадоха на западния потребител това, което той искаше. С това обаче кашата стана пълна - вече никакви кейнсиански рецепти не могат да помогнат, защото беше пренебрегнат един основен принцип - когато си добре да пестиш за черни дни.

Няма нищо по-трудно от това да накараш хора, свикнали да живеят с много и нашироко, да се свиват и пестят. Вижте например гърците. Протести и социални напрежения ще маркират ежедневието ни оттук нататък.