Пенсиите бяха една от първите мерки, за които редица европейски правителства се сетиха, щом стана дума за саниране на бюджетните разходи. Вярно е, че има и защо.

Гръцките държавни служители например досега - по правило - излизаха в пенсия на 50 годишна възраст, а в редица случаи, дори още по-рано. И без друго официално фиксираната пенсионна възраст и за мъжете и за жените беше 58 години, което е рекордно ниско за целия ЕС. По тази причина държавните разходи за пенсии в страната растат много по-бързо, отколкото на други места в ЕС.

Зее бездънна яма

Франция също е страна, в която ранното пенсиониране - средно на 59 години - се числеше сред завоеванията на местните синдикати. Френското правителство обаче е принудено да вдигне пенсионната възраст, защото в кюпа с пари за пенсии зее бездънна яма. През 2050 година ежегодният дефицит на пенсионното осигуряване там би възлизал на 100 милиарда евро. Независимо от това 60% от французите отхвърлят повишаването на пенсионната възраст: "Не искам да изляза в пенсия чак на 70 години, когато може и да не съм вече сред живите" - казва един мъж.

Социалистическото правителство на Испания също беше принудено да обяви непопулярни мерки, срещу които десетки хиляди излязоха на протести срещу вдигането на пенсионната възраст от 65 на 67 години. Но също както и в други страни, официалната пенсионна възраст е едно, реалната - съвсем друго. Обикновенно тя е значително по-ниска.

Това се отнася и до Германия, където се прие решение за вдигане на пенсионната възраст на 67 години. Статистиките обаче сочат, че в момента хората се пенсионират средно на около 60 години.

Французите през 1/3 от живота си - пенсионери

В това отношение Франция обаче задминава всички. Не случайно съществува изразът: "Да се пенсионираш като бог във Франция". Статистиката показва, че държавата там е принудена да търси пътища за финансиране на пенсиите на своите граждани за среден период от 27 и половина години!

Тъкмо това иска да промени сега Европейската Комисия. В нейната препоръка се казва, че пенсията не бива да обхваща повече от една трета от зрелия живот на човека. Само така можел да се предотврати колапсът на социалните системи. За да не стане това Еврокомисията визира и още една стратегическа цел за периода до 2020 година: 75% от хората между 18 и 65 години да участват в активния трудов живот.