Ангела Меркел и Никола Саркози планират основно преустройство на ЕС. Целта е да се задълбочи интеграцията между отделните държави, но без да се увеличава властта на Брюксел. В един документ, съгласуван на срещата на високо равнище на ЕС в края на октомври, може да се прочете, че занапред съюзът ще се състои от две части.

"Супер съюз"

По инициатива на Берлин и Париж, към досегашния ЕС, в който има и страни, които не са въвели еврото, ще се появи и един нов "супер съюз". Става дума за еврозоната, която ще се сдобие с единно икономическото правителство, за което Саркози отдавна настоява. Този супер съюз очевидно ще търси и по-тясна интеграция, без каквато валутната общност очевидно не може да функционира добре.

За да се получи още по-тясна връзка между 17-те държави, приели еврото, Саркози и Меркел планират редица промени в договорите на ЕС. Там е предвидено да се засили допълнително взаимодействието между столиците на големите държави. Онова обаче, което Париж и Берлин искат да избегнат на всяка цена, е укрепването на общото равнище, тоест на Еврокомисията или Европарламента.

Тези дни Меркел изрично се противопостави на преотстъпването на още национални компетенции на Брюксел. Линията е ясна: повече интеграция и междуправителствено сътрудничество, но по-малко Брюксел. Има, впрочем, и други виждания за бъдещето. Американският инвеститор Джордж Сорос и бившият директор на ЕЦБ Жан-Клод Трише настояват например за истински общоевропейски финансов министър. Бившият германски външен министър Йошка Фишер констатира трезво, че с 27 страни изграждането на политически съюз - за какъвто той енергично се бореше още навремето - е невъзможно.

Ядро и периферия

Затова Фишер предлага създаването на финансов съюз (подобен на Шенгенския) само от евро-страните, допълнен с "консултативна евро-камара" от представители на националните парламенти, която на един по-късен етап да се превърне в истински, действен парламент. По този начин, според Фишер, Еврокомисията и Европарламентът ще станат безпредметни, а новият "супер ЕС" ще стане така атрактивен, че скоро към него ще се присъединят и останалите държави.

Съвсем друг път визира философът Юрген Хабермас. В новоизлязлата си книга "За конституцията на Европа" той изразява недоволство от начина, по който Меркел и Саркози моделират Европа; за него това е "постдемократически екзекутивен федерализъм", защото изцяло пренебрегвал отделния гражданин. Затова Хабермас предлага една "транснационална демокрация" с глобална конституция. Как конкретно ще изглежда тази Европа, как ще се стигне до тази цел - това са въпроси, които Хабермас поставя на открита дискусия.

АГ, ДПА, ЗЦ, ТК, С. Гяуров

Редактор: Б. Узунова