1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Избиратели и попови лъжички

Автор: Александър Андреев/Редактор: Емилиян Лилов12 май 2009

Предстоящите избори за Европейски парламент са шанс за българите, твърди Александър Андреев в следната гледна точка, в която става дума за арогантния Брюксел и българската локва с попови лъжички.

Колкото и мръсна да е българската локва, тя е по-близо до избирателяСнимка: picture-alliance/dpa

Българските избиратели – поне според допитванията – могат да се чувстват истински европейски авангард. Мнозинството от хората в страната смятат, че българската политика е корумпирана, хаотична и партизанска, поради което се доверяват на Брюксел много повече, отколкото на София. С други думи - къде осъзнато, къде не – те подкрепят задълбочаването на Европейския съюз и биха се радвали, ако европейските институции имат повече лостове за въздействие над българското правителство.

Кризата накара редица страни да преоткрият любовта си към обединена ЕвропаСнимка: dpa/DW Fotomontage: Albrecht Schrader

От говорилня в законодателен орган

А тъкмо задълбочаването на ЕС е една от главните цели на Лисабонския договор, който до края на годината вероятно ще влезе в сила. Да, част от българските избиратели едва ли го познават в подробности, но спонтанната им нагласа изцяло отговаря на неговия дух.

Световната икономическа криза, разбира се, е лошо нещо, но за европейците тя отваря неочаквания шанс най-после да се споразумеят по общото си бъдеще като не само икономически, но и политически съюз. След провалите и омърлушената безпътица от последните години, ЕС внезапно се оказва отново привлекателен проект.

Богатата доскоро Исландия почти фалира в резултат от банковата криза и сега се готви за еврочленство. Ирландия, която също процъфтяваше не на последно място и поради глобалния банков хазарт, със сигурност ще ревизира своето „не” и ще подпише Лисабонския договор. Скептичните чехи са на крачка от окончателното му приемане, поляците постепенно преоткриват привлекателността на Европа, а унгарци и румънци са се вкопчили в полата на Европа, защото инак ще останат съвсем финансово безпризорни.

Така евроизборите на 7-ми юни се превръщат в може би първото съдбовно общоевропейско гласуване. Защото новият парламент в Брюксел/Страсбург ще получи от Лисабонския договор и нови правомощия, които постепенно ще го трансформират от симпатична говорилня в реален законодателен орган.

Брюксел - прекалено безконтурен?

Евроизборите - шанс не само за ЕС, но и за българите

Но за да има този парламент силата и авторитета, с които може да наложи плавна денационализация на европейската политика, той се нуждае от убедителен мандат. Тоест – от масово участие на изборите и от добре подготвени, почтени избраници.

И тъкмо тук е проблемът. Защото – ако вземем България за пример – масовият избирател може да ругае до възбог националната си политика, но когато работата опре до гласуване, ще предпочете да проспи по-скоро европейските, отколкото националните си избори. Брюксел му е прекалено далеч, прекалено безконтурен и лъскаво-арогантен, докато в собствената локва всяка попова лъжичка му се пада поне втори братовчед.

В този смисъл евроизборите на 7-ми юни са шанс не само за ЕС и за Лисабонския договор, но и за българските избиратели, които с гласа си най-после могат да покажат на кого имат повече доверие. И то не измежду българските партии, а измежду двата центъра на властта.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ