"Иракското общество е трайно разсипано от диктатурата на партията Баас, от войните на Садам Хюсеин, последиците на санкциите на ООН и не на последно място от ситуацията, настъпила в резултат на окупирането на страната. Възстановяването изглежда бекрайно трудно и въпреки това то трябва да се предприеме със смелост. Поради липсата на други възможности - включително и чрез тези избори. След тях ще има нужда от международни помощи. "Старите" европейци, които с добри аргументи се противопоставиха на войната на Джордж Буш, сега трябва и могат да помогнат - тъкмо защото на тях се възлага по-голямо доверие отколкото на САЩ, което никак не е трудно в настоящата ситуация, и защото са способни на солидарност."

Другият голям надрегионален вестник - Франкфуртер Алгемайне Цайтунг анализира смисъла от изборите по следния начин:

"Само в тяхната двойственост - иракските избори могат да бъдат зачетени по достойнство: като голям политически експеримент в една страна, в която други управленчески форми освен диктатурата, феодалното и чуждестранното господство - до момента не са били познати и като пародия на демокрация, тъй като в условията на експеримента са включени убийства, бойкоти и принудителна потайност.

Тъй като на много места обаче царят хаос и насилие, а дяволският кръг от несигурност и нестабилност не е разчупен, върху тези избори пада и тежка сянка. Никой не знае, с колко легитимност и авторитет ще разполага новото правителство и дали щу му се удаде, да стане господар на положението."

Еслингер Цайтунг по същата тема пише, че легитимността на изборите в крайна сметка ще зависят до голяма степен от избирателната активност. В тази връзка вестникът отбелязва:

" Онези, които ще влязат в избирателните кабинки в Ирак, се нуждаят от голяма смелост. В регионите на терора около Тикрит и Мосул, както и около Багдад местата на избирателните секции ще бъдат оповестени едва в неделя. Открита предизборна борба според западните представи - в която се конкурират отделни кандидати - така и не се проведе в Ирак. Все пак, не само сред живеещите в изгнание иракчани има определена увереност, че страната ще се откъсне от тиранията и гражданската война. Една цел обединява всички иракчани: изтеглянето на омразните окупатори. Само че точно по тази точка едва ли може да се очаква нещо скорошно, ако се съди по сигналите от Белия Дом. Остане ли обаче страната в ръцете на марионетното - от гледна точка на иракчаните правителство - назначено по волята на Вашингтон - съвсем скоро може и да избухне гражданска война, коята да струва двойно повече жертви от досегашната." - заключава Еслингер Цайтунг.

Генерал- Анцайгер от Бон смята, че избоорите чертаят път, водещ страната встрани от хаоса и гражданската война. Там четем :

"Протичането на изборите ще е всичко друго но не и образцово, но даже и само опита да утвърди един що-годе легитимен парламент и едно демократично правителство - представляват важна предпоставка за това, иракчаните отново да поемат властта в собствени ръце. Всеки добронамерен към Ирак може да желае на страната само едно: този етап от иракската история да се увенчае с успех."

И накрая един коментар на Берлинер Куриир по повод растаящата безработица в Германия:

"Независимо, дали през януари броят на безработните ще бъде калко под или малко над 5 - милионната граница. Тази цифра пе потиска и събужда у мен ярост. Ярост, защото не мога повече да вярвам на обещанията на червено- зелената коалиция, че ще създаде повече работни места. Какво ли не беше обещано след идването на Шрьодер на власт през 1998 година? Харц- 4 е е последната засега неудачна рецепта. Време е, с помощта на милиардна програма най-после да се предизвика обрат на пазара на труда. Изразителните речи не помагат повече, искат се дела. Вашата политика на заетостта пропадна, господин канцлер!