�к , а вероятно и за целия регион. Коментар от Кхаул Салех

.

За Ирак и неговото население тези първи свободни парламентарни избори са най-важното събитие след обявяването на независимостта през 1921 година. Разбира се че рисковете са големи и че трябва да се гледа сериозно на терористичните заплахи. Но ако изборите преминат общо взето успешно и ако избрания парламент се опира на широко съгласие сред народа тогава дългосрочно погледнато изборите биха могли да окажат въздействието на което се надяват САЩ ,а именно началото на процес на коренни промени в региона. Евентулен успех на тези избори несъмнено ще окаже известно въздействие върху съседните арабски страни . Властващите там режими се опасяват че в странте може д се надигне повикът за повече демокрация.Ршението изборите да се състоят въпреки терористичните атентати и все по-стрите заплахи е правилно решение.Евентуално отлагане на изборите би ознчавало в крайна сметка да продължи много по-дълго докато един ден в Ирак действително се установи ред.Освен тов евентуално отлагане на изборите би било един вид етапна побед за всичк онези сили , които на всяка цена искат да предотвртят демократично развитие в Ирак. Понастоящем тези сили представляват неясна смесица. Постоянно в Ирак се появяват рдикални групи с все по-нов имена.Това би могло да е указание з целенасочена тактка според девиз , колкото по необзрим е спектърът на радикалните сили толкова по –трудно е тяхното залавяне.Може да се очаква че изборите ще донесат в Ирак мир и ред.Такъв процес изисква време , още повече в една страна , която след провъзгласяването на независимостта през 1921 година никога не е познавала свобода и демокрация . В продължение на 30 години гражданите в Ирак живееха под игото на един неимоверно брутален диктатор.Те изживяха нелепи кървави войни срещу Иран и Кувейт. Много иракчани бяха политически преследвани или принудени да избягат от страната. Освен това международните санкции , които всъщност бях насочени срещу дикатора Саддм Хюсен бяха обаче причин голяма част от ракското нселение да живее в продължение на десет години в голяма мизерия.

Възстановяването на Ирак ще бъде продължителен процес.Въпреки това има основание за надежда.Тази надежда се насочва не на последно място към иракските емигрнти , които навремето масово избягаха от диктатурата и сега очакват изгодния момент за да се завърнат. Тези иракски емигранти имаха в Европа добър опит с демокрацията.Опит който би могъл да помогне на Ирак да се измъкне от хаоса и да се преобрази в стабилна демократична държава.