Зюддойче Цайтунг изтъква, че фактически на Романо Проди се е отдало да спре телекрата Берлускони. Премиерът безскрупулно постави своята медийна империя в услуга на предизборната си кампания, с лице към всяка камера и призиви пред всеки микрофон. Но това не се оказа достатъчно. В деня след изборите суховатият професор стои по-добре от кресливия кавалер. Т.е. дори и в една телевизионна демокрация съдържанието може да надделее над формата. И това е добрата новина от Италия.

Дармщетер Ехо подчертава – Романо Проди обеща да управлява с веселост, за да обедини нацията. Зад които думи се крие нещо повече от обичайната реторика след една разтреперана изборна победа. Рядко на Италия се е случвало да има толкова голяма нужда от помирител, както сега. В продължение на своето петгодишно управление Силвио Берлускони разцепи страната. Този, който бе срещу него, бе обявяван за враг, набеждаван за комунист или национален предател. Политическата атмосфера бе отровена. И определено ще трябва да мине известно време, докато тази прекрасна страна се възстанови от Берлускони.

Меркише Одерцайтунг отбелязва следното: Хаосът при преброяването на гласовете, които цели 24 часа след затварянето на изборните бюра така и не доведоха до никакъв окончателен резултат, може и да има напълно обясними причини, но при всички случаи пасва в атмосферата на залез на морала в политическия живот, който въпреки традициите в страната се превърна в символ на управлението на Берлускони. Романо Проди, който по редица признаци олицетворява точно обратното на Берулскони, определи извоюваното минимално мнозинство като стабилна основа за своя лявоцентристки съюз. Като се има предвид, че гласовете за Сената все още не бяха преброени и мнозинството там въобще не беше сигурно. Всъщност страната е разделена. Освен това Проди е начело на коалиция, включваща точно десет партии – италианската комедия продължава.

Франкфуртер Рундшау поддържа тезата, че италианските изборни резултати са изкарали наяве едно дълбоко вкоренено зло – обществото в страната е разцепено политически и географски, разделено е на две половини и след всичките тези години, в които Берлускони забиваше клина все по-дълбоко, изпокарано за дълго време напред. А в климата на разпалена вражда не би могла да се провежда политика, водеща до решителни структурни реформи. Малцинството, което за малко се размина с изборната победа, надали ще има склонност да оказва подкрепа на мащабните инициативи на мнозинството. Точно обратното – то чака правителството да се провали и само да си сложи въжето. Перспективата за поемането на управлението отново е много по-съблазнителна, отколкото упражнението в държавнополитическа отговорност. Апелите на Романо Проди за търсене на единение са колкото разумни, толкова и напразни. На Италия й предстоят трудни времена, още по-трудни.

Независимо дали става дума за икономическия растеж, за държавните дългове, за пазара на труда или за социалната система – навсякъде подкрепеният от почти половината избиратели хаотик Берлускони остави недовършени проекти – изтъква Висбаденер Курир. И по ирония на съдбата сега левият съюз ще трябва да осъществи тези реформи, които бяха обявени от десните. Като как точно ще стане това от гледна точка на минималната преднина в подкрепата, не е особено ясно.

Това, което е сигурно – както пише Еслингер цайтунг, е, че Италия все пак ще има ново правителство, дори и да няма категоричен победител в изборите. От което Романо Проди – на базата на минималната преднина – е много далеч. Изцяло открит е и въпросът как бившият председател на Европейската комисия – от гледна точка на хетерогенността на неговия лявоцентристки съюз – ще изгради стабилно правителство. Към това трябва да се добави и, че страната е напълно разцепена.