Един бивш премиер и лидер на управляваща партия, един бивш еврокомисар, трима бивши министри, един вечен кандидат за президент и един нов кандидат за премиер: отборът от водачи на партийни листи, които са се отправили към Европейския парламент, е впечатляващ. Официалното начало на кампанията за евроизборите е днес, но политиците отдавна започнаха с обиколките из села и градове. Билбордовете по улиците и обещанията пред избирателите отдавна са факт. Всъщност кампанията е просто процедура, по която България да излъчи своите вече само 17 (с един по-малко) представители в законодателния орган на Европейския съюз. Очевидно обаче тя е приемана за нещо много повече от това.

В България избори за членове на Европейския парламент са се провеждали два пъти - през 2007-ма и 2009-та, като и двата пъти европейските теми не бяха част от кампанията. Тази година надали ще бъде по-различно. Евроизборите отново ще са състезание, на което основните политически играчи ще премерят сили, за да се позиционират по-добре за предсрочните (или пък редовните) парламентарни избори. Защото "тук е баницата", както казват без свян дори някои от политиците.

Победителите

ГЕРБ ще спечели тези избори. Поне това показват всички социологически проучвания. Партията на бившия премиер Бойко Борисов продължава да е политическата сила, на която българите гласуват най-голямо доверие дори година след като напусна властта. Обясненията за това са много, но едно от тях е очевидно – на фона на силно дискредитираното управление, ГЕРБ е единствената парламентарна опозиция. Има само един детайл, който може да вгорчи радостта от победата им – че тя на практика ще бъде загуба. Борисов спечели и парламентарните избори преди година, но не успя да сформира мнозинство и сега е в опозиция. Взети заедно БСП и ДПС най-вероятно ще получат повече места в Европейския парламент. А те нямат нищо против резултатите им да се броят накуп, въпреки че представителите им ще станат част от различни европейски политически семейства.

На пръв поглед всичко по-надолу от първите две места няма връзка с голямото състезание. Надпревата ГЕРБ-БСП обаче е само един от сюжети на тази кампания.

Делян Пеевски ще стане евродепутат, защото второто място в листата на ДПС и дисциплинираното гласуване за тази партия му го гарантират. Това няма как да промени баланса на силите в България, но пък резултатите на близкия до Пеевски нов политик Николай Бареков могат. С неограничената финансова и медийна подкрепа зад гърба си бившият журналист е представен на публиката едва ли не като следващия премиер. Най-вероятно избирателите ще приземят този проект, но шансовете му за класиране на евродепутат засега изглеждат реални. Според различни проучвания обединената десница под името Реформаторски блок най-после също има шанс. Както и движението АБВ на бившия президент Георги Първанов. Не толкова оптимистично изглежда бъдещето пред "Атака", която ще трябва да дели популистките и националистически гласове с още няколко конкуренти. Всеки избран евродепутат от някоя от тези листи ще бъде отчетен като победа и ще даде нов тласък на разговора за предсрочни избори. А всяка загуба просто няма да промени с нищо статуквото и съответно няма да бъде забелязана.

Факторът Путин

Колкото и парадоксално да звучи, европейски елемент в предизборната кампания бе внесен от... изток. Поведението на руския президент Владимир Путин около ситуацията в Украйна събуди част от европейските политици. Така дойдоха резолюцията на Европейския парламент срещу газопровода "Южен поток" и предложението на десните за създаване на Европейски енергиен съюз, който да ограничи възможностите на Русия да оказва натиск над отделни страни-членки. Водачът на листата на ГЕРБ Томислав Дончев се позиционира и обяви, че това са избори "за" или "против" Европа. Първата в листата на Реформаторския блок Меглена Кунева призова България да стане учредител на Европейския енергиен съюз и дори изчисли, че това ще намали с 30% цената на газа. БСП избра другата страна и няма ден, в който нейни лидери да не защитават "Южен поток" и да не бранят Русия от евентуални нови санкции. "Атака" пък отдавна е там – тяхната политика се събира в максимата "Москва винаги е права".

Така повече от век след Освобождението политиката в България явно отново се връща в противопоставянето русофили-русофоби. Това може да мобилизира някои избиратели – било то десни или леви, и може да остави извън разговора партиите, които не са заели ясна позиция. Всичко това обаче се случва в рамките на все по-малкото хора, които следят политическите послания. За останалите има безплатни концерти, топли кебапчета и студена вода след изборите. А на това българските избиратели са свикнали отдавна.

Едно е сигурно: че предстоящите избори трудно могат да променят статуквото, а всеки от настоящите играчи ще обяви резултатите си за победа.