1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Пречката е една-единствена: нарича се Бойко Борисов

28 юни 2022

Пречката пред едно евроатлантическо мнозинство в този парламент е една-единствена и тя се нарича Бойко Борисов. За целта обаче е нужно едно не театрално, а реално оттегляне на лидера на ГЕРБ от активната политика.

Бойко Борисов
Снимка: BGNES

Най-доброто нещо би било в това НС да се сформира евроатлантическо мнозинство, което да направи правителство  и така да избегне четвъртите парламентарни избори в България за малко повече от една година. Поне на пръв прочит достатъчно депутати за такова управление в настоящия парламент има – всъщност само “Възраждане” е абсолютно безполезно за постигането на тази цел (както и на много други).

Излишно е да се припомня, защо страната няма нужда от избори сега – войната в Украйна не отива на привършване, предстоят газови и продоволствени кризи, инфлацията в целия свят бушува и т.н. На всичкото отгоре президентът Радев няма търпение да си назначи служебно правителство, което сигурно веднага ще започне да се моли на “Газпром” за доставки, ще плаща в рубли или в каквото там му поискат, ще спре доставките за оръжие в Украйна и вероятно ще забърка някаква нова македонска каша.

Около кои позиции трябва да се сформира новото мнозинство

Евроатлантическото широко мнозинство, за да заслужава името си, би трябвало да отстоява следните позиции:

- Безвъпросно приемане на принципите и ценностите на обединена Европа: конституционната (либерална) демокрация, правата на човека и правовата държава.

- Решителни действия за изкореняване на корупцията и скъсване с позорната репутация на България като “най-корумпираната страна в ЕС”;

- Максимално бързо въвеждане на еврото;

- Трансатлантическата отбранителна солидарност в рамките на НАТО и изпълнение на ангажиментите ни към тази организация, включително чрез превъоръжаване на българската армия с достатъчно Ф-16, нова бойна машина за пехотата, нови кораби. Това са част от реалните измерения на тази политика, както и интензивното взаимодействие с войски от натовски държави на българска територия;

- Еднозначна подкрепа за Украйна и открито подпомагане на тази държава срещу руската агресия, включително с военна техника и амуниции;

- Намиране на дългосрочни алтернативни източници на петрол и газ, които да подготвят България за пълното спиране на руските доставки, което предстои за цяла Европа;

- Конструктивна политика за бързо интегриране на Западните Балкани в ЕС, която да промени абсурдната ситуация в момента, при която и българи, и македонци се възприемат едни други като неприятели. Стъпвайки на “френското решение”, което отблокира отношенията ни, да се направи реален опит за компенсиране на загубеното време и вредата, нанесена през последните няколко години;

- Ефективно изразходване на публичния ресурс от европейските фондове за предотвратяване на рецесия в България и запазване на позитивните тенденции в икономическото развитие.

Външни наблюдатели сигурно се чудят защо е толкова трудно у нас да се формира стабилно мнозинство около тези почти саморазбираеми цели. Докато участието на БСП в едно такова мнозинство е проблематично по идеологически причини – заради дружбата с Русия, “Газпром”, нюансите за Украйна и т.н. – за ГЕРБ и ДПС въпросът не е принципен, а личностен.

Ролята на Борисов

Всъщност президентът Плевнелиев съвсем точно постави пръст върху проблема, когато се фокусира върху ролята на Борисов. Едно не театрално, а реално оттегляне на лидера на ГЕРБ от активната политика (за каквото самият той говореше през лятото на 2020 г.) би направило сформирането на евроатлантическо правителство съвсем възможна задача дори в този парламент. Същото се отнася и за политици от списъка “Магнитски”, които са част от “зестрата”, която ДПС иска да занесе в управлението на страната.

Като оставим магнитските резонанси и терзания на ДПС, пречката пред евроатлантическото мнозинство е една-единствена и тя се нарича Бойко Борисов. “Неговата” партия ГЕРБ с охота се държи точно като негова собственост и това прави широкото проевропейско мнозинство невъзможно сега, а вероятно и след новите избори.

Аргументите за вкопчването на ГЕРБ в лидера си са няколко, но нито един от тях не е особено убедителен. На първо място, от ГЕРБ твърдят, че не е работа на други партии да определят техни вътрешнопартийни избори, като това, кой ще ги води. Но никой всъщност не иска да се меси във вътрешните им работи, а само в коалиционната политика на страната, която касае връзките между партиите. Легитимно е други партии да не искат да влизат в коалиция с тях, докато те си настояват на определени личности – в крайна сметка отговорността и репутационните щети ще бъдат споделени от всички в едно общо управление.

Второ, ГЕРБ настояват, че срещу Борисов нищо доказано няма. Това е донякъде така, ако се вземе предвид наказателната отговорност. Що се отнася до политическата отговорност, обаче, само хазартният скандал “Божков”, който е очевидна управленска далавера за ощетяване на бюджета със стотици милиони, плюс раздаването на милиарди на пътностроителни фирми без поръчка и авансово, са достатъчни да превърнат Борисов в носител на големи репутационни негативи. Но най-важното е, че две трети от българите три пъти миналата година ясно дадоха заявка, че искат да се сложи край на модела “Борисов” и този вот трябва да бъде уважаван.

ГЕРБ сами трябва да съдействат за съдебна реформа

Относно наказателната отговорност - докато не се направи реформа в прокуратурата и не се проведат нови избори за ВСС и главен прокурор, винаги ще виси съмнението за чадър, разпънат над бившия премиер. ГЕРБ имат изключителен интерес те сами да инициират и да съдействат за реформа, която да доведе до независими и безпристрастни магистрати. Само такива магистрати могат да свалят съмненията върху лидера на тяхната партия. А ако се страхуват от репресии, да съдействат за избирането на доказани правозащитници (с профила на юристи като Михаил Екимджиев или Здравка Калайджиева) на поста главен прокурор – или по-общо казано на експерти, които няма да загърбят професионалната си роля за политически цели.

Даниел СмиловСнимка: BGNES

Ако ГЕРБ смятат, че в България такива независими хора няма, с малки законодателни промени може да бъде избран подходящ външен кандидат измежду квалифицирани прависти, предложени от, да речем, германските, френските и холандските правосъдни власти. Тази идея е екзотична, но тя показва, че ако има реално желание за изчистване на името, начини – убедителни и приемливи за всички – все ще се намерят.

Трето, ГЕРБ настояват, че не само Борисов, но и техните избиратели истински желаят той да остане във властта и да не се оттегля. Никой обаче и не смята да се намесва в тези чувства на избирателя. Борисов има своето място в историята на България и бъдещите поколения ще оценяват това, което е постигнал. Но въпросът е, че и другите българи, които смятат, че България може повече и че не са необходими компромиси я с личностния интегритет, я с геополитическата ориентация, също имат силни чувства и право да бъдат чути. А и евроатлантизмът стъпва на ценности както във външната политика, така и във вътрешната: правовата държава и борбата с корупцията са част от тези ценности, които не могат да бъдат жертвани по геополитически съображения.

ГЕРБ – собствената партия на Борисов?

Борисов реагира остро на думите на Плевнелиев за възможното му оттегляне и настоя, че президентът не е бил разбран правилно. Може и така да е и централното в думите на Плевнелиев да е било твърдението, че ГЕРБ е просто партията на Борисов, т.е. “неговата” собствена партия. Но ако нещата са такива, и още едни избори няма да решат проблема с изпирането на репутациите и политическата изолация на тази партия. На есен ГЕРБ вероятно ще се окажат отново в същата ситуация: уж излезли от изолацията, но пак не с когото трябва - вероятно с ДПС и някоя Пунта Мара около тях, било тя от възрожденски, шоуменски или възходящ тип.

А това не е “евроатлантизъм” в никакъв смисъл. И каквото и да е, България няма нужда от него.

 

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ