Според плановете на Военния съвет в понеделник трябва да започнат изборите в една трета от територията на страната. В средата на декември и в началото на януари трябва да ги последват още 9 административни окръга. Този начин за провеждане на парламентарни избори не е нещо ново за Египет, където те се правят по сходен начин от десетилетия насам. Новост за египетските избиратели обаче е перспективата този път да не бъдат статисти в манипулирана пиеса, както ставаше по времето на бившия президент Мубарак. За първи път, поне на теория, са налице предпоставките за свободни избори. Ако се състоят.

Стартът ще е в "бурето с барут" Кайро

Следващата седмица към урните ще се отправят избирателите от първите 9 административни окръга, сред които са Кайро и Александрия. В тези два града в последните дни имаше особено ожесточени стълкновения между демонстранти и силите за сигурност, стигна се до убити и ранени.

Напоследък различни партии заплашиха, че ще бойкотират изборите. В ерата на Мубарак този ход беше популярно сред опозицията средство, за да не придобиват манипулираните изборни резултати дори и привидна легитимност. Този път недоволството е предизвикано най-вече от многобройните кандидатури на бивши членове на партията на Мубарак, както и от случаи като този с блогъра Майкел Набил Санад - осъден през април т.г. от военен съд на три години затвор, след като публикува критична информация за ролята на военните по време на революцията. Според "Репортери без граница" през август Санад е обявил гладна стачка и съгласно съдебно решение от октомври трябвало да бъде настанен в психиатрична клиника.

Заплахи с бойкот и спор за трибуналите

При сегашната ситуация обаче всяка политическа сила би се поколебала дали да бойкотира изборите, смята Хенер Фюртиг, директор на хамбургския институт за политически анализи ГИГА:

"Партиите биха си направили лоша услуга, ако при новите условия бойкотират изборите. По този начин те биха отпаднали от политическия процес през решаващите следващи няколко години, когато ще се пише нова конституция", казва той.

Макар спорът за процесите пред военните трибунали срещу критичните гласове да продължава да тлее, без досега да се е стигнало до съгласие между Военния съвет и опозицията, експертът по Египет Фюртиг вярва във възможността за разрешение в средносрочна перспектива: "Що се отнася до военно-съдебната система, военното командване вероятно ще намали постепенно броя на тези процеси, защото така си навлича до голяма степен яростта и натиска на улицата. Военните, простичко казано, са под обстрел: те ще премислят много внимателно кои неща са важни за тях, за кои да настояват и за кои са готови на компромис".

Докъде биха стигнали военните?

Военните никога не биха се съгласили да се поставят под въпрос привилегиите им, смята Андреас Якобс от фондация "Конрад Аденауер" в Кайро и добавя: "Тук, в египетската икономика, много се стича в джобовете на военните. Те печелят и от пътното строителство, и от хранителната промишленост, от недвижими имоти и хотелиерство. И ако тази собственост бъде поставена под въпрос или пък бюджетът на военните бъде подложен на парламентарен контрол, то тогава за военните ще бъде достигната пределната точка".

Съмнително обаче било дали военните биха се защитавали с цената на всичко, преценява Якобс. В случай на сурови действия срещу демонстрантите от опозицията би могло да се стигне до бунтове в самата армия. Отделни родове войски биха могли в даден момент да заявят, че повече не желаят да участват. Поради което Андреас Якобс не е сигурен дали военните биха защитавали привилегиите си докрай.

Директорът на ГИГА в Хамбург Хенер Фюртиг припомня, че уличният натиск бе основният фактор за свалянето на Мубарак и че протестиращите сега добре си спомнят опита си от пролетта.

Телевизионните кадри от площад "Тахрир" действително напомнят за събитията през пролетта. Само дето сега демонстриращите искат не оставката на Мубарак, а тази на фелдмаршал Хусеин Тантауи и на ръководения от него Военен съвет.