Българите ще трябва да изберат свой национален парламент и свои представители в Европейския парламент. Неяснотите около изборите обаче все още не са малко. За тях е анализът на Ясен Бояджиев:

Въпреки че България вече две години е член на Европейския съюз, решението на въпросите около предстоящите избори ще бъде тест за готовността й да бъде част от цивилизования свят. Защото тези въпроси засягат самите устои на демокрацията.

Нямам предвид проточилото се месеци и отново отложено, така наречено въвеждане на мажоритарен елемент. Всъщност, безкрайното говорене по тази тема не е нищо повече от опит да се отклони вниманието от същинските проблеми, които в последните години превърнаха изборите у нас в средство за

имитация на демокрация

Първият ключов въпрос е ще бъдат ли предприети необходимите драстични действия за гарантиране честността на избора, като се пресекат масовото купуване на гласове, изборния туризъм и другите разнообразни форми на контрол върху избирателите и изопачаване на изборните резултати. Засега прогнозата по този въпрос е по-скоро отрицателна. Защото зад пороя от думи все още не се забелязва реална воля за промяна. Активност по темата и съответстваща на проблемите радикалност на идеите се забелязват предимно от страна на неправителствените организации. Човек остава с впечатлението, че голяма част от политиците са заинтересовани от запазване на статуквото.

Показателно е например, че в един от последните си работни дни за миналата година с промени в Наказателния кодекс парламентът завиши санкциите за купуване на гласове козметично, така че те пак си останаха символични.

Политическа аритметика

Вторият важен изборен въпрос на 2009-та е дали двата предстоящи избора да се проведат едновременно или не. Изборите за европарламент у нас, както и в целия Европейския съюз, трябва да се проведат между 4 и 9 юни. А по конституция изборите за Народно събрание се провеждат до два месеца след края на мандата на предишния парламент – в случая това означава от края на юни до края на август.

На теория решаването на този въпрос изглежда много по-просто. Защото дори да приемем, че парламентът не би могъл да прекрати мандата си преждевременно, напълно възможно е да се приеме малка промяна в конституцията, така че да бъдат спестени средствата, усилията, нервите на две предизборни кампании и два избора в рамките на един месец. Това подсказва здравият разум.

Политическата аритметика обаче се разминава с него. Нежеланието за едновременно провеждане на изборите произтича от желанието в тях да участват колкото се може по-малко избиратели. Тогава твърдият и до голяма степен контролиран брой на гласоподавателите на някои партии – най-вече ДПС и БСП – ще означава по-висок процент и повече депутатски места. Така създаващите отвращение от политиката се опитват да спечелят власт благодарение на същото това отвращение.