Сигналите от Тбилиси са тревожни. Щом грузинското правителство вика на доклад посланика си от руската столица Москва, а грузинският главнокомандващ обвинява тайните служби на големия съсед, че подтикват демонстрациите в страната, то всичко това означава само едно: така показваме на световната общественост, че вина за всичко носи ръката на Кремъл.

Факт е, че грузинско-руските отношения отдавна не са в добро състояние – откакто преди 4 години Михаил Саакашвили зае президентския пост. Непосредствено след това започна война на думи и взаимни провокации, последвана от наложената от страна на Русия политика на блокада. А често изглеждащата необмислена избухливост на Саакашвили положително е облекчила Кремъл при осигуряването на популярност за този си вид политика сред по-голямата част от руското население.

За мнозина руснаци Саакашвили се явява олицетворение на послушния лакей на Запада, което охотно се използва за сплашване в рамките на официално поддържана фобия спрямо Запада във времената на предизборна кампания в Русия. По руската телевизия се излъчват подробни репортажи за побоите, извършвани от грузинската полиция. Тонът на официалните руски медии е възмутен. Подходът на службите за сигурност спрямо демонстриращата опозиция е обект на критики. Така и трябва да бъде. Така трябва да функционира свободата на пресата. Но – само един малък перифериен въпрос: когато през пролетта и в Москва, и в Санкт Петербург се стигна до подобни сцени срещу мирно демонстриращата опозиция, къде бяха така възбудените днес руски коментатори?

Но – да се върнем обратно към Грузия. Надали би било възможно само няколко агенти да са в състояние да изкарат на улицата десетките хиляди хора от всички части на страната – както твърди Саакашвили. С други думи: междувременно недоволството в страната расте и президентът трябва да си дава сметка за това. И не да разпорежда използването на сълзотворен газ и палки, а да се вслуша в препоръката, отправена от председателката на Парламента Нино Бурджанадзе: за да не потъне Грузия отново в мрачен хаос, е задължително провеждането на разговори между правителството и опозицията.

Западът трябва да даде на Михаил Саакашвили ясно да разбере, че голата враждебност спрямо Русия въобще не е гаранция за утвърждаването на идеалите, прокламирани от революцията на розите отпреди 4 години. Тъй като наистина никой няма нужда от още един авторитарен ръководител на територията на бившия Съветски съюз.