Босна държи няколко рекорда – все отрицателни. Страната страда от висока безработица, корупция, обезлюдяване, хаос в държавните структури. Страната, чието население наброява едва 3,5 милиона жители, бе напусната през последните две години от близо 80 000 души, предимно млади хора. Предисторията на това драматично развитие започва в далечната 1990 година. Кървавата война в Босна завърши през 1995 година с подписването на Дейтънския мирен договор, изработен под силен американски натиск. В него бе предвидено Босна и Херцеговина да бъде разделена на две: доминираната от сърбите "Република Сръбска" получи 49 процента от територията на страната, както и широко самоопределение, а Босненско-хърватската федерация бе разделена на общо десет автономни кантона.

Тази сложна държавна структура и до днес оправдава съществуването на армия от министри, държавни секретари, съветници и държавни служители. Изкуствено създадената държава получи за неопределено време и международен администратор с почти неограничени правомощия - страната на практика стана международен протекторат. Факт, който не помогна за решаването на проблемите.

Наследената омраза

Етническото разделение и свързаният с него национализъм не се преодоляха през изминалите 23 години - въпреки международното присъствие, а може би дори именно поради него. Етническата дистанция дори се увеличи сред младото поколение, макар че то не е преживяло войната. Всяка етническа общност си има собствени учебници и собствена версия за миналото, етнически оцветените медии също допринасят за утвърждаването на „образа на врага“. Войната в Босна сякаш никога не е приключвала.

Предстоящите избори (07.10.) едва ли ще променят нещо в това отношение. Илюзия е да се вярва, че гражданите могат свободно да избират между програми и кандидати, твърди главният редактор на независимия сайт "Прометей" Франьо Шарчевич: "Големите национални теми доминират предизборната борба. Мнозинството от кандидатите се надпреварват да доказват любовта си към собствените народ, държава и етнос. Те обещават да се борят още по-активно срещу "онези, които ни застрашават", казва той в разговор с ДВ.

Между Путин и Ердоган

В Република „Сръбска“ използват предизборна реторика, която се заиграва с идеята за евентуално отделяне от Босна и присъединяване към Сърбия. Единственото, което  обединява босненската Сръбска република и Белград е демонстративната им любов към Русия. Президентът на босненските сърби Милорад Додик също подхранва представите за скорошна ориентация на изток. Само преди дни той проследи последното състезание от „Формула-1“ в Сочи заедно с руския президент Путин. Общо девет пъти през тази година той се е срещал и със сръбския президент Александър Вучич. Милорад Додик е този, който блокира признаването на Косово от Босна и Херцеговина и блокира сближаването на страната с НАТО. Опозицията, обединена под мотото "Съюз за победа", почти не се различава от Додик по основните въпроси. Общият кандидат на опозицията за сръбски представител в тричленния държавен президиум Младен Иванич преди около година заяви за ДВ следното: "Ако в Босна и Херцеговина не се появи консенсус по основите въпроси, засягащи цялата държава, тя ще се разпадне от само себе си. Република Сръбска обаче ще оцелее".

В Сараево и другите мюсюлмански части от страната консервативно-ислямската Партия на демократичното действие /SDA/ се бори за гласовете на босненските избиратели.  А близостта с турския президент Ердоган явно е от особена важност за председателя на партията Бакир Изетбегович, който е син на бившия босненски президент Алия Изетбегович. "Питате ме дали съм политическият играч на Ердоган, който се кара с Европа от негово име? Не, не съм. Но аз никога няма да предам моя приятел", каза той.

В отговор на амбициите на Додик за отделяне на босненските сърби, Изетбегович заяви: "Който обича тази страна, трябва да е готов на всичко, щом трябва да се опази териториалната ѝ цялост!". С други думи - ако босненските сърби се отцепят, ще има война.

Отчуждение от собствената държава

Националистически настроеният лидер на босненско-хърватската партия HDZ Драган Чович също подчертава привързаността си към Хърватия и дистанцията към Сараево. Мнозинството от босненските сърби и хървати не смятат Сараево за своя столица, твърди журналистът Цветин Миливоевич. "Това е важно, защото според Дейтънското споразумение трите народностни групи трябваше да имат равни права. В действителност обаче не може да се говори за никакво равенство“, казва той.

Ширещата се корупция, неефективното правосъдие и бягството на младите хора в чужбина, както и затлачените реформи си остават характерни черти на днешна Босна. Франьо Шарчевич не вярва, че страната има голям потенциал за промени, защото политическото мислене не се променя. "Много ми се иска Босна и Херцеговина да влезе в 21-и век като свободно, открито и прогресивно общество, вместо да продължава да тъпче по пътя от минали векове. Опасявам се обаче, че реалните отношения и след изборите ще си останат непроменени", заключава той.