Заровете са хвърлени. Една, отново велика, европейска сила - Англия, една бързо развиваща се футболна страна - Швейцария, две развиващи се във футбола държави - Уелс и Черна Гора: това са противниците в квалификационна група G на България, която е една все още реномирана футболна нация, но в момента без следа от минало величие.

Нов шанс или нова апатия?

След поуката от развоя на квалификациите за Мондиал 2010 за този български национален отбор просто не може да има милостив или жесток жребий. Колкото по-лека изглежда една квалификационна група, толкова по-голяма е опасността от издънване. И обратното. Колкото по-убийствена изглежда квалификационната група, толкова повече нараства вероятността българските играчи да надминат в даден момент себе си и да постигнат неочакваното.

Следователно, от една страна много хубаво не е на хубаво, а от друга страна - всяко зло за добро. Така погледнато, групата, която уцели сега българският отбор, е някъде по средата на скалата плюс или минус.

Да се правят оптимистични или песимистични прогнози или пък каквито и да било аритметики би означавало да се изпадне в преливане от пусто в празно на нивото на прословутото кръчмарско мъдруване или в палячовщината на инфантилната патриотарска напереност.

"Браво, юнаци" или "какво толкова"?

Факт е, че има само една изходна база - това е един все още недоказал се национален треньор и един български представителен отбор, който все още остава длъжник на своя истински потенциал. Единствено те са меродавни за прогнозите.

Преди време, пред квалификационен мач срещу силен отбор и по повод размишления в съблекалнята Димитър Бербатов бе цитиран с думите: "Излизаме и бием. Какво толкова”. От това изявление струи силен дух, самоувереност и воля за победа. И това е единствената правилна нагласа и единственото нещо, което може да се изисква от българския отбор. Това е и един вид прогноза. Ако този път тя се сбъдне - "Браво, юнаци". Ако пък не - "какво толкова".

Автор: Борислав Емануилов, Редактор: Д. Попова-Витцел