Новината, че селцето Алвине в провинция Бранденбург, в което живеят 15 души, е било купено на търг с наддаване за въпросната сума, за пореден път доказва мъчителното разцепление в германското общество: докато наемите в големите градове растат толкова силно, че има все по-малко жилищна площ по джоба на обикновените хора, селските райони продължават да се обезлюдяват. Това важи най-вече за източните германски провинции от бившата ГДР.

По данни на Федералната статистическа служба, през 2015 година в източните провинции, с изключение на Берлин, са живеели общо 12,5 милиона души - с 2,3 милиона по-малко, отколкото при Обединението на Германия през 1990 година. А експертите очакват, че към 2030 година населението на тези провинции ще спадне до 11 милиона души.

По-големите градове като Лайпциг, Дрезден, Магдебург или Ерфурт, продължават да привличат хора. Но малките населени места постоянно губят население. Алвине, например, беше останал без нито един магазин, а регионалният автобус дори не спираше в селото.

Живописни, но безлюдни места

Процесът на обезлюдяване на Алвине започва малко след Обединението на Германия - когато е закрита местната фабрика за брикети. Достатъчно е само да хвърлим един поглед на запустелите сгради и безлюдните улици на селото, за да ни стане ясно защо нищо вече не може да задържи хората в него. Но и други населени места в провинцията, които изглеждат доста по-атрактивни за живеене от Алвине, също са в упадък.

Живописното градче Адорф например, което се намира в провинция Саксония на границата с Чехия, някога е било известно с производството на музикални инструменти. За последните 15 години селището е загубило повече от 20 процента от населението си. Във Витщок-Досе, градче, което има красив старинен център и се намира между Бранденбург и Предна Померания през 2004 са живеели 18 хиляди души, а днес – само 15 хиляди.

Малките общини, които постоянно се обезкървяват, са в изключително трудна ситуация. Някои подобрения и редките инфраструктурни проекти, като например възстановяването на исторически сгради, не успяват да спрат паническото бягство на жителите от малките села и градове.

Неоправдани разходи

С оглед на обезлюдяването на цели райони, експертът от Института за икономически изследвания в град Хале Райнт Гроп казва, че държавата ще трябва да се откаже да развива инфраструктурата в някои слабо населени райони.

"Вярно е, че общините трябва да мислят за текущите нужди. Но изграждането на едно шосе отнема двайсетина години, а ако и след 10 години никой не се върне, за да го ползва, изграждането му се обезсмисля напълно", казва експертът.

На проблема с неразумното харчене на обществени средства обръща внимание и професорът по икономика и публична администрация от университета в Карлсруе Бертолд Вигер. Той дава хипотетичен пример с две малки съседни населени места, които има плувни басейни, работещи на загуба. Местните ръководства обаче ще са принудени да наливат пари в поддръжката им, въпреки че населението постоянно намалява. "И така общините наливат пари на грешно място", казва професорът.

Притегателната сила на града

В германската конституция е записано, че всички граждани имат право на "еднакви условия за живеене". А двете големи партии - консерваторите на канцлерката Меркел и социалдемократите на Шулц - не са склонни да допуснат, че някои по-малки населени места в Източна Германия ще започнат да изчезват от картата. И двете партии са включили в програмите си мерки за подпомагане на малките населени места в източните провинции, например за изграждането на бърз интернет.

В същото време през следващата година е предвидено да се премахне данък "солидарност", постъпленията от който бяха предназначени за развитието на Източна Германия. Според експертите, политиката има ограничени възможности да направи нещо за спиране на обезлюдяването на малките населени места в провинцията.