“86% от уволнените за първите шест месеца от кризата са жени.” Из новините на в. “24 часа”

“Баба Марта бързала, мартенички вързала…”. Това е началото на една умилителна детска песничка, защото не е зле да си припомним всичко красиво, топло и празнично в началото на един месец, който минава за женски. Набеден е в капризност и непредвидимост, и по-рядко го свързваме с ведрото предизвикателство на прииждащата пролет.

Мръсно надцакване с тайни

Възможно е тъкмо възраждащият се дух на природата да зачеркне страшните статистики за 86% уволнени жени, да омаловажи мръсните тайни, които избликват час по час от средите на бивши и настоящи политически персони, да превъзмогне кошмара на кризата, да литне и да се зарее над абстрактните и конкретни дупки по улици, пътища и в бюджети.

Възможно е, но не съвсем… Така яко сме задрали във всевъзможната нищета, че колкото и да се разбърза баба ни Марта, няма да ни измъкне. Един Яне Янев стига със своите налудни патоси и изхвърляния, за да ни върне в блатото от догадки, политическа нечистоплътност, псевдоразкрития и прочие отровни дори за въздуха алабализми. Като притурим и възродената тайна за смъртта на Ахмед Емин, обрастваща ежечасно с нови коментари, и загадката около мутро-агентите, били ли са, не са ли били нещатни сътрудници, кой ги е вербувал и развербувал, и то потича една тиня, мътна и кървава…

Аман от едностранчивост

Животът ни се натиква, свива се направо в едностранчивото и бая тесновато измерение на маскарлъка. Разкрития - да, преобръщане на държавата с лице към гражданите и техните интереси и потребности - да, но обществен дневен ред единствено с точките на полицейска сводка май ни идва в повече.

Бихме желали, донякъде умилени от песничката за Баба Марта, донякъде припомнили си женското начало, символ на красотата, да разширим обема на битието си, да му върнем многоизмерността и смисъла, да го омиротворим с повече и по-високи перспективи и цели. “…това е риск и неудобство във този свят все още мъжки”, изричаме го с думите на голямата поетеса Блага Димитрова, и продължаваме със свои думи: но рискът си струва!

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев