След грабежа и последвалия крах на КТБ, четирите „резидентни” банки в България с преобладаващ гръцки капитал вече притежават една трета от банковите активи в страната. Гръцките инвестиции в българската икономика съставляват едва 7% от чуждите капиталовложения в страната. Евентуален челен сблъсък на затъналата до гуша в дългове и популизъм Гърция с ЕС обаче може да коства работните места на повече от 200 хиляди българи, които все още намират сезонна или постоянна заетост в гръцката икономика, смятат Бертрам Ролман, германски инвеститор в България и икономистът от БАН проф. Гарабед Минасян.

Гръцката криза вече взима жертви и в България: все по-рядко в Южна България се чува гръцка реч; потокът на гръцки туристи през Кулата е намалял сериозно, а хотелиерите и търговците в Петрич и Сандански могат само да мечтаят за времената, когато кервани от автобуси и коли от съседна Гърция в края на седмицата са им правели целия оборот за месеца.

Мълчанието на банките

За разлика от Гърция, пред клоновете на банките с гръцки капитал в България опашки няма. Но пък има признаци, че не всичко и при тях е наред. Така например Пощенска банка неотдавна тихомълком е въвела такси при всяко теглене от сметки и депозити на клиенти, независимо от размера на изтеглената сума и въпреки, че подобно условие не фигурира в договорите с клиентите.

Професорът по икономика и бивш надзорник на БНБ Гарабед Минасян смята, че съществува известна опасност за нормалното функциониране на гръцкия банков капитал в България. „Българските „резидентни” банки с гръцки капитал ще трябва по някакъв начин да помогнат на централите си в Гърция. Така може да се стигне до изтичане от тях на местен български капитал”, казва експертът. Банковият надзор на БНБ може и да си свърши работата, това обаче не отменя опасността от възникване на напрежение в българския банков сектор, добавя експертът.

Професор Минасян подозира, че част от изтеглените през миналата година от България 2 милиарда евро капиталовложения са изтекли по каналите между резидентните банки с гръцки капитал и централите им в Гърция. „А това са една четвърт от задграничните капиталовложения в България“, припомня икономистът.

Защо изтичат гръцки капитали от България?

Бертрам Ролман е бивш собственик на шивашка фабрика в Гърция, а днес ръководи шивашкото предприятие „Пирин Текс“ в Гоце Делчев. Заради ръста на заплатите в южната съседка на България и дъмпинга от Китай той решава да премести бизнеса си в България. Той обаче не е единственият предприемач, решил се на такава стъпка – в Южна България работят десетки шивашки цехове с гръцки собственици.

Привличаше ги евтината работна ръка, но сега те не могат да намерят кредитиране в Гърция за дейността си, а това ги принуждава да закриват българските си предприятия“, твърди Ролман. Според него, ефектът от това за българския шивашки бизнес е минимален. Като цяло, гръцката криза няма да повлияе съществено на България, особено в индустрията и по отношение на чуждите инвестиции, смята германският предприемач. „Е, намаля потокът на гръцки туристи към Гоце Делчев, но това е нищо в сравнение със спада в Сандански и Петрич“, констатира Ролман.

Гърция - втора Аржентина?

„Икономистът Гарабед Минасян вижда паралели между сегашната ситуация с гръцкия външен дълг и положението на България през 1994 г. в преговорите ѝ с банките-кредиторки за опрощаване на част от натрупания от комунистическия режим в НРБ външен дълг. “Тогава международните финансови институции и Западът много ни помогнаха, а Гърция днес като че ли не желае такава помощ”, сочи разликите Минасян. Той е уверен, че в крайна сметка в отношенията между Гърция, ЕС и международните финансови институции ще се стигне до компромис. „Но гърците ще трябва да платят изяденото и изпитото от тях, когато страната теглеше безотговорно дългове на базата на фалшиви данни за състоянието на гръцката икономика“, убеден е той. Бертрам Ролман не очаква сериозни сътресения и смята, че новото гръцко правителство бързо ще се върне в реалността. „Най-трудната част като че ли вече премина“, казва той.

Проф. Минасян обаче смята, че ако в крайна сметка упорството на гръцкото правителство доведе до излизане на Гърция от еврозоната, то катастрофата е неминуема. „Ситуацията ще наподобява излизането на Аржентина от валутния борд с долара през 90-те години на миналия век, което доведе до трикратно обезценяване на аржентинското песо и до „Великден“ за длъжниците на аржентинските банки. Подозирам, че същото ще се случи и с новата гръцка драхма, която ще се обезцени 3-4 пъти”, казва професорът. Той си пожелава българските политици и управници да са си извадили поуки от грешките на Гърция и да не тръгват по пътя на задлъжняването и консумирането на лесни пари.