Това е първият случай, в който Нобеловата награда за литература отива в Канада. За 13-ти път жена става носител на това отличие, което се връчва от 1910 година насам.

82-годишната Алис Мънро е известна по цял свят най-вече с късите си разкази. "Тя постигна истински перфекционизъм в тази специфична форма", гласи оценката на журито.

Спасителката на разказа

Мънро, която е носителка на множество престижни отличия, дебютира през 1968 година със сборника "Танцът на щастливите сенки". Оттам нататък периодично публикува книги с къси разкази, сред които "The Love of a Good Woman" /1998/, "Hateship, Friendship, Courtship, Loveship, Marriage" /2001/ и "Runaway" /2004/.

Майсторката на кратките литературни форми така и не написва нито един роман. Но печели достатъчно високи оценки с късите си разкази, които критиците хвалят заради "тяхната плътност". Както казват за нея - тя може да разкаже цял роман в едно много ограничено пространство.

В центъра на повечето нейни разкази са женските образи, а основните въпроси, на които се спира, са любовта, брака и отношенията между мъжа и жената. Без обаче ни най-малко да се увлича по романтиката. Разказите ѝ в повечето случаи са двупластови. И често имат отворен финал.

Както казва литературният критик Денис Шек, отличаването на Мънро е "сензационен избор", защото така се отдава заслуженото не само на най-добрата канадска писателка наред с Маргарет Атууд, но и на краткия разказ като форма. Според Шек, Алис Мънро е един вид "спасителка" на разказа през 21 век.

Награда с бурна история

Нобеловата награда за литература е най-важното световно отличие в тази област. Всяка година подборът на кандидатите се извършва според строги правила. Най-напред Нобеловият комитет приканва стотици личности и организации да направят своите предложения за автори, които смятат за достойни да получат наградата. Препоръки могат да дават и предишни носители на отличието. Но никой не може да предложи сам себе си. Комитетът подготвя списък, от който в крайна сметка се подбират пет имена. 18-те членове на Нобеловия комитет трябва да се запознаят подробно с творчеството на фаворитите, преди в началото на октомври да решат кой да стане поредният лауреат.

През годините решенията на Нобеловия комитет са предизвиквали най-разнообразни емоции - като се има предвид например, че Гюнтер Грас получава наградата 40 години след издаването на "Тенекиеният барабан", а класици като Толстой, Джеймс Джойс, Кафка или Марсел Пруст така и остават "незабелязани" от журито в Стокхолм. Пастернак пък е принуден да се откаже от наградата си през 1958 година - под натиска на съветското партийно ръководство, а Жан-Пол Сартр доброволно отхвърля отличието, тъй като смята, че "всяка награда те прави зависим".