Изненадващи резултати в Сърбия: противно на всички анкети и прогнози и въпреки подкрепата на Запада Борис Тадич загуби балотажа на президентските избори. Новият държавен глава е водачът на опозицията Томислав Николич, който от 2003-та година насам е постоянен претендент за поста.

Фаворитът Тадич и победителят Николич

По време на предизборната кампания 54-годишният Тадич държеше всички козове в ръцете си. Медиите го ухажваха, Брюксел и Вашингтон го подкрепяха. През последните две седмици той бе всъщност навсякъде: снимките му присъстваха във всеки вестник, безброй телевизионни интервюта и репортажи бяха посветени на неговата личност. Тадич бе смятан за фаворит - както в родината, така и навън. Той има куп награди от западни организации, които го окачествяваха като най-важния политик в демократична Сърбия.

Томислав Николич пък дълго време минаваше за големия губещ в сръбската политика. Той участва три пъти в избори преди кандидатирането си през 2012 - през ноември 2003 победи, но изборите не бяха зачетени, през 2004 и 2008 водеше на първия тур, но пък се оказа губещ на втория. През 2000-та година пък Николич бе трети на изборите за президент в Югославия.

Навремето Николич беше яростен противник на сближването между Сърбия и ЕС. Междувременно неговата "Сръбска прогресивна партия" подкрепя членството на страната в ЕС, макар и не на всяка цена, както подчерта той в предизборната си кампания. Борис Тадич пък винаги се е застъпвал за присъединяването на Сърбия към Общността. След арестуването и предаването на Ратко Младич на Хагския трибунал, през месец март Сърбия официално получи статут на кандидат за пълноправно членство. Основен спор с Брюксел обаче остава статутът на Косово. Преди изборите Тадич обеща на своите сънародници да задвижи присъединителните преговори още до края на 2012-та и заяви, че се надява на пълноправно членство до пет години.

Защо загуби Тадич?

Повечето коментатори смятат, че загубата на Тадич се дължи на катастрофалното икономическо положение в страната - налице са рекордна безработица и масови фалити на фирми. Всъщност ниската избирателна активност е ясно доказателство за недоволството на сърбите от политиката - на балотажа едва 45 процента от имащите право на глас се отправиха към урните. Според първите резултати са били подадени умишлено и 100 000 невалидни бюлетини.

Въпреки че Сърбия са намира в най-тежката си социална криза от гражданската война през 1990-те години, стратезите на Тадич нарисуваха една убедителна предизборна картина на процъфтяваща държава - находищата на шистов газ трябвало да превърнат Сърбия в Саудитска Арабия на Балканите, а освен това в страната щял да бъде построен и най-големият соларен парк в света.

А сега какво?

Какво може да очаква сега Сърбия от новия президент? Неговият политически курс е все още неясен. В нощта на изборите той обеща, че Сърбия няма да се отклони от европейския си път, досега обаче САЩ и ЕС не вярваха в бързия обрат на възгледите му. В друго отношение обаче Брюксел беше по-бърз, отколкото трябва - поради технически гаф европейската централа изпрати поздравителните телеграми до новия президент цели три часа преди затварянето на избирателните секции.

АГ, ДПА, ШО, К. Цанев, Редактор: М. Илчева