В ориенталските държави на религиозните ценности се отдава много по-голямо значение. В тези държави би било невъобразимо за религията да се говори така, както за футбола или политиката, да речем. Тъй като религията е нещо свято. И внушава уважение, включително към хората, изповядващи друга вяра.

Естествено примерите за това, че религията не е защитена от посегателства, са безброй. Политиката на Афганистан сама по себе си е показателен пример. Допълненията към него биха могли да дойдат и от Иран, Пакистан, Саудитска Арабия, но - и от страна на католическата църква. Впрочем и атеизмът - както се вижда от историята в последните 100 години - не е неуязвим срещу злоупотреби.

Нечистите не бива да го докосват

Но всичко това ни най-малко не означава, че личната религиозност не бива да се зачита, че не бива да се уважават почитани личности и да се оскверняват предмети, смятани за свещени. Но именно това се случи в американската военна база Баграм в Афганистан, където бяха изгорени екземпляри от Корана. Който за мюсюлманите е свещен. За тях той е словото Божие и по традиция се поставя на етажерки на височината на очите, а не ниско долу - в краката. Понеже книгата е свещена, при определени обстоятелства дори не бива да бъде докосвана: например след полов акт или по време на месечното неразположение - нечистите не бива да пипат книгата. И включително този, който не разбира или не иска да разбере това, би трябвало поне да се съобразява с него.

Не, че това е опит за оправдание на настоящите протести, които продължават вече шести ден, още повече, че искрата от Афганистан лесно би могла да се прехвърли и към други ислямски държави. Но уроците на историята не бива да се забравят, за да се избегне нанасянето на политически щети в Афганистан. При спора около карикатурите на Мохамед нещата стояха по сходен начин. А изгарянето принципно се възприема като агресивен акт - във всички култури. Както се казва - когато се изгарят книги, се изгарят и хората в съответната култура.

Атака срещу цялата ислямска култура?

При положение, че към книга, която за мюсюлманите е дори нещо много повече от книга, се подхожда така безогледно, без да се отчита нейната значимост, това си е същинска атака или поне символ на атака срещу цялата ислямска култура.

Американските войници може и да не са си давали сметка какво точно вършат, но все пак при заминаването си за Афганистан те би трябвало да получат и известна културна подготовка. Ако подобни случаи зачестят, пропастта между Запада и Изтока само ще се задълбочи. И естествено възниква въпросът кой би имал полза от това в дългосрочен план. Политическата мъдрост определено изглежда другояче.

АГ, ДР, УП, ЦДФ, ПХ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел