Коментира Мирела Иванова:

“Тема за Дебелянов или съпоставка на Вазов и Пенчо Славейков на изпита по литература в СУ. Изпитът продължава 4 астрономически часа.” Из новините на в. “Дневник”

Изпитите по български език и литература за кандидатстване в гимнизиите и особено в университетите винаги нажежават до червено общественото мнение, разбунват родителските кошери не само в двора на училищата-гнезда и Алма матер, но и по форумите. Създават впечатление за еманацията на типичната у нас некомпетентна всезнайковщина, агресивна в стремежа си да принизи и стъпче всичко във всеобщата житейска кал, захранвана и монолитно укрепвана през последните години и от жълто-кафявата преса.

Феноменът на новонагласените норми

Като водещи заглавия от първите страници на най-многотиражни седмичници е достатъчно да се изброят три само: “Славейков нарекъл Вазов червей в нужник”, “Дора Габе убила Вазов чрез секс” и “Вазов се пръкнал от кръвосмешение”. Три само, за да илюстрират дивашката неистовост, с която влиза в употреба добре изработеният механизъм за окончателно унищожаване на всяка ценност, за придърпването й към тоталната масова нищета на съществуването само и единствено на житейското и духовно дъно.

Интересен феномен, който вопие за социологическо проучване и анализ, е как хора, не разгръщали книга от десетилетия, ругаят и псуват класиците на националната ни литература, само защото нито те, нито отрочетата им са ги чели, мислили и премисляли някога, и ето на, на всеки изпит изникват като препъни-камъни в устремната кариера на горките дечица, чиято висока норма за просперитет са силиконовите набъбвания и фученето с джип.

Феномен, който обяснява отрицателните нагласи и културния шок, когато се наложи да съпоставиш цитатите “Къде вървим, не мислим твърде, посока няма наший път” и “Пустиня е сърце без идеал” от две знакови не само за литературата ни стихотворения.

Дъното - конкретно и преносно

Ще ми се да го кажа в прав текст: животът в България все повече се маргинализира, тъкмо защото не влагаме в него интелект и самопознание. Непрекъснато го придърпваме надолу с лентяйски хленчове, шмекерлъци на дребно и припламващи зависти и омрази, изоставяме го да линее във властта на посредствени политици или да процъфтява в перченето на някакви, кой знае от кого припознати, псевдоелити.

Ако овреме бяхме придали достатъчно градивен смисъл на подарената си свобода, ако бяхме избрали посока на пътя и опазили поне един от големите си, съзидателни идеали, днес нямаше да се вайкаме по всички опашки, конкретни и преносни, и да са ни удавили всички потопи, конкретни и преносни. Държавата ни нямаше да е опасана и опоскана от ченгесарски схеми и шестаците надали биха създавали институти по лидерство и удостоявали с почетен знак на името на Стамболов действащия президент.

Ако бяхме чели и проумявали класиците си, надали все щяхме самопрезрително да обитаваме дъното. Пък и тук дъно няма, но четири астрономически часа не стигат, за да обясниш защо.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев