1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Изпити и изпитания

13 юли 2010

Пошлотията, която масово владее повечето българи, възпитани най-вече от жълто-кафявата преса, избуява всяко лято по време на изпита по литература. Класиците все се оказват основно изпитание за целокупната ни неудачност.

Да положим цвете на<br> гроба на ценноститеСнимка: dpa

Коментира Мирела Иванова:

Тема за Дебелянов или съпоставка на Вазов и Пенчо Славейков на изпита по литература в СУ. Изпитът продължава 4 астрономически часа.” Из новините на в. “Дневник

Изпитите по български език и литература за кандидатстване в гимнизиите и особено в университетите винаги нажежават до червено общественото мнение, разбунват родителските кошери не само в двора на училищата-гнезда и Алма матер, но и по форумите. Създават впечатление за еманацията на типичната у нас некомпетентна всезнайковщина, агресивна в стремежа си да принизи и стъпче всичко във всеобщата житейска кал, захранвана и монолитно укрепвана през последните години и от жълто-кафявата преса.

На българската сцена...Снимка: picture-alliance/dpa

Феноменът на новонагласените норми

Като водещи заглавия от първите страници на най-многотиражни седмичници е достатъчно да се изброят три само: “Славейков нарекъл Вазов червей в нужник”, “Дора Габе убила Вазов чрез секс” и “Вазов се пръкнал от кръвосмешение”. Три само, за да илюстрират дивашката неистовост, с която влиза в употреба добре изработеният механизъм за окончателно унищожаване на всяка ценност, за придърпването й към тоталната масова нищета на съществуването само и единствено на житейското и духовно дъно.

Интересен феномен, който вопие за социологическо проучване и анализ, е как хора, не разгръщали книга от десетилетия, ругаят и псуват класиците на националната ни литература, само защото нито те, нито отрочетата им са ги чели, мислили и премисляли някога, и ето на, на всеки изпит изникват като препъни-камъни в устремната кариера на горките дечица, чиято висока норма за просперитет са силиконовите набъбвания и фученето с джип.

Феномен, който обяснява отрицателните нагласи и културния шок, когато се наложи да съпоставиш цитатите “Къде вървим, не мислим твърде, посока няма наший път” и “Пустиня е сърце без идеал” от две знакови не само за литературата ни стихотворения.

Дъното - конкретно и преносно

Ще ми се да го кажа в прав текст: животът в България все повече се маргинализира, тъкмо защото не влагаме в него интелект и самопознание. Непрекъснато го придърпваме надолу с лентяйски хленчове, шмекерлъци на дребно и припламващи зависти и омрази, изоставяме го да линее във властта на посредствени политици или да процъфтява в перченето на някакви, кой знае от кого припознати, псевдоелити.

Път без посокаСнимка: picture alliance / dpa

Ако овреме бяхме придали достатъчно градивен смисъл на подарената си свобода, ако бяхме избрали посока на пътя и опазили поне един от големите си, съзидателни идеали, днес нямаше да се вайкаме по всички опашки, конкретни и преносни, и да са ни удавили всички потопи, конкретни и преносни. Държавата ни нямаше да е опасана и опоскана от ченгесарски схеми и шестаците надали биха създавали институти по лидерство и удостоявали с почетен знак на името на Стамболов действащия президент.

Ако бяхме чели и проумявали класиците си, надали все щяхме самопрезрително да обитаваме дъното. Пък и тук дъно няма, но четири астрономически часа не стигат, за да обясниш защо.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ