В продължение на дванайсет години Грег Смит е преуспяващ брокер в инвестиционната банка "Голдман Сакс". Неочаквано той подава молба за напускане по собствено желание. След което вестник "Ню Йорк таймс" публикува негово открито писмо, в което той изнася информация от "кухнята" на най-могъщата финансова институция на Уолстрийт. Така например мистър Смит описва как в "Голдман Сакс" клиентите не били клиенти, а "мъпети" - по името на популярните марионетки от шоуто на Джим Хенсън. "Мъпетите" били меки и манипулируеми, а ръководството на банката, включително изпълнителният директор Лойд Бланкфейн и президентът Гари Кон, са определени като "морално банкрутирали".

Всичко в името на печалбата

Днес, 4 години след началото на ипотечната криза в САЩ и цялото празнословие за някакви нови правила във финансовия сектор, нищо не се е променило в "Голдман Сакс" - най-много се толерирали брокерите, продаващи съзнателно финансови продукти с необозрими рискове, а стремителна кариера правели онези от тях, които са едновременно най-безпощадни и с най-високи амбиции да правят съмнителни пари.

Марксистите биха се смаяли от тези разкрития и биха се запитали действително ли в най-голямата финансова институция на Уолстрийт всичко е подчинено само на печалбата?

Цялата история напомня много на автобиографичната книга на Миа Фароу, в която след брака си с Уди Алън тя го описва като сексманиак и неврастеник, който обсъждал всичко със своя психоаналитик и предпочитал да живее в Манхатън вместо на село.

Когато гръм удари...

... как само ехото заглъхва. Отвореното писмо на Грег Смит хвърля истинска бомба, защото описва една фирма, в която се поощрява криминалната енергия. За наблюдателите обаче неговата изповед не е особена новина, защото порядъчността на ръководството на "Голдман Сакс" и преди е била поставяна под съмнение. Така например бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър бе изразил опасението си, че всъщност "бизнесът е този, който води до множество конфликти на интереси".

За един друг конфликт свидетелстват откровенията на мистър Смит - конфликтът, който все повече издълбава пропастта между финансовия елит и всички останали. Последните наблюдават безпомощно как банки като "Голдман Сакс" винаги успяват да излязат по-богати от всяка криза. Обществото обаче се утешава с мисълта, че в действителност ситуацията не е чак толкова лоша - включително когато вече знае голяма част от истината.

Докато все повече държави трупат неимоверни дългове, играчите в "Голдман Сакс" се занимават с това, което винаги са умеели най-добре - да спекулират докрай, смъквайки колкото се може повече кожи от гърбовете на задлъжнелите държави. В действителност ситуацията е много по-лоша, отколкото предполагаме. И е крайно време нещо да се промени.

АГ, ЗЦ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов