Анализ на Ясен Бояджиев:

Всички - и най-вече новите управляващи, твърдят, че кризата в България става все по-дълбока и всеобхватна, а нужните решения - все по-трудни, болезнени и неотложни. Въпреки това се оказа, че проблемът на проблемите, с който трябва да се заемем най-спешно, е пак да решаваме и пререшаваме да пушим ли на закрито или да не пушим. Далеч преди да бъде избран, преди да е формулирал каквото и да било друго конкретно намерение, бъдещият премиер непушач намери за нужно да обяви, че забраната за пушене ще бъде преразгледана и смекчена.

Само по себе си, извадено от общия контекст, това намерение е доста смешно - както се казва: „Всичката Мара втасала...”. Вече едва ли някой може да си спомни колко пъти сме въвеждали и отменяли тази забрана. Самото евентуално решение за поредното й преразглеждане би било по-скоро глупаво, а и вредно. Да не говорим, че бързането е доста странно, като се има предвид, че тепърва идва лято и пушенето по заведенията така или иначе не е проблем.

Но да отваряме тук пак този спор и да повтаряме до болка познатите аргументи „за” и „против” е безсмислено - и без това ни предстои да им се наслушаме за енти път.

По никое време

Поредното изплуване на въпроса по никое време заслужава обаче внимание. Защото е знак, който дава възможност да си отговорим на много въпроси, свързани с новото правителство. И защото е подходящ ключ за разчитане на онова, което се крие зад официалните обяснения - тоест, истинските мотиви за бъдещи действия и бездействия.

Колкото и да се прави, че е наясно с целите и задачите си, колкото и решително да изглежда, от първия си ден това правителство се намира всъщност в една твърде неудобна разкрачена поза. Най-напред заради обективните разминавания и противоречия между предизборните обещания и породените от тях очаквания, належащите проблеми и реалните възможности.

Същевременно то трябва да се съобразява с мощния натиск на редица, също така противоречиви и често противоборстващи си субективни фактори и сили, които се опитват да го тласкат в една или друга посока. В резултат правителството изглежда силно „изпушило”, и то още преди да се е захванало с работа.

Лесно и евтино

От една страна то вече е (и тепърва ще бъде) подложено на най-разнообразен натиск от всевъзможни обществени групи и интереси. Този натиск ще нараства непрекъснато заради повишената докрай чувствителност след зимните протести. Страхът от възобновяване на протестите ще кара правителството да угажда на този натиск, но понеже това не винаги ще е възможно - да прибягва до замазване, имитация на активност и отвличане на вниманието чрез най-разнообразни, засега - слава богу, умерени популистки жестове. Като едновременно старателно ни убеждава колко по-„трагична” от очакваното е ситуацията.

Така то изпреварващо се зае да увеличава майчинските, да дава пари за първолаците, да защитава лекарите от насилие. Това са може би справедливи, но във всеки случай лесни решения, които не изискват кой знае какви усилия и средства, не променят кой знае какво и не решават трайно нито един от важните проблеми.

Именно такова - лесно, евтино, непроменящо нищо съществено и некриещо особени рискове - би било и решението за пушенето. Вярно е, че то предизвиква обратна реакция, но пък и подкрепящите го са много. Освен това винаги може да мине под знака на грижата за малкия бизнес, а и самата шумотевица около него е добра възможност за отвличане на вниманието от други теми. Няма да е толкова лесно, ако скочат миньорите от „Марица-изток” или работниците от военния завод в Сопот например.

Нито дума за най-важните неща

Положението се усложнява допълнително от слабата, противоречива и доста условна политическа подкрепа, на която може да разчита това правителство. Вярно, че по процедурни причини то трудно може да бъде свалено в парламента. Но пък за да управлява, ще са му нужни нови закони, а събирането на достатъчно мнозинство за тяхното приемане ще е доста проблематично - при всеки важен случай ще трябва да се минава през мъките и пазарлъците, които видяхме при гласуването на правителството.

Различни политически фактори ще го дърпат в различни, често противоположни посоки - задкулисните интереси на ДПС, противоборстващите крила в БСП, прищявките на „Атака”. В тази ситуация най-слабо ще се чува гласът на (доколкото ги има) привържениците на нужните дълбоки реформи. Неслучайно отсега в т.нар. „План Орешарски” няма да намерите нито дума за реформа в здравеопазването, съдебната система или който и да било друг сектор, нуждаещ се от цялостна смяна на модела.

Нещо повече - много от първите написани или изречени намерения са насочени към връщане назад и ревизиране на малкото смислени промени, направени от предишното правителство. Отмяната на забраната за пушене - единствената доведена докрай реформа на ГЕРБ - е най-безобидният пример:

Външният министър се кани да реабилитира посланиците, свързани с ДС. Министърът на транспорта още в първото си изявление обещава да спре приватизацията в железниците, вследствие на което БДЖ ще потъне окончателно и безвъзвратно. Министърът на отбраната се кани да върне пенсионните привилегии на военните. Правителството пък, обратно на здравия разум и икономическата логика, обещава в програмата си да спре и без това доста плахото нарастване на възрастта и стажа за пенсиониране. Така вместо да бъде още по-дълбоко реформирана, което е жизнено важно за нея, пенсионната система ще бъде върната към затъването.

Дойде отново ред и на „Белене” - другата вечна тема. В последните дни усилено ни подготвят за възобновяването на проекта - лелеяната мечта на заинтересовани политико-икономически кръгове, с катастрофални последици за и без това твърде крехката енергийна и финансова стабилност на страната.

Диктатът на олигархията

Така стигаме до третия и може би най-мощен фактор - олигархичния. С него правителството няма как да не се съобразява. С просто око вече се вижда как най-активната и най-бързо просперираща олигархична групировка, която се разраства най-вече благодарение на връзките си с последните две управления на България, и която сега е директно представена както в парламента, така и в самото правителство, вече диктува своите правила и условия.

Това е може би и причината, поради която от крайния вариант на правителствената програма в последния момент изпадна предварително обявеното намерение за отрязване на офшорните компании от държавните поръчки, както и от всички други сделки и форми на финансиране от държавата, общините и европейските фондове.

Затова и от първия ден вече ни подготвят за преразглеждане на приетите току-що от служебния кабинет правила за управление на парите на държавните фирми. Огромна част от тези пари са съсредоточени именно в банката на споменатата групировка. С тях тя финансира неспирната си експанзия в най-различни сектори.

Един от тези сектори, впрочем, е производството и разпространението на цигари. А това е може би най-същественото обяснение за странната и спешна загриженост на новото правителство за пушачите.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел