Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Египет – а сега явно и Израел. Твърде необичайна коалиция се сглобява срещу катарската телевизия "Ал Джазира". Трите държави от Персийския залив, плюс Египет, само преди дни забраниха нейното излъчване на своя територия, а в момента по всичко личи, че ще ги последва и Израел.

През юни израелският премиер Банямин Нетаняху обвини "Ал Джазира", че отразява необективно размириците в Ерусалим. "По повод случващото се край "Храмовия хълм" този канал подбужда към насилие", написа Нетаняху в профила си във "Фейсбук". А в неделя израелският министър на комуникациите Аюб Кара съобщи, че ще отнеме акредитациите на журналистите от "Ал Джазира" и ще забрани излъчването на тази телевизия по кабел и по сателит. "Свободата на словото е нещо различно от свободата на насъскването", заяви той. "Демокрацията си има граници".

Демокрацията си има граници?

С това изречение Кара взе в ръка един много горещ картоф. Защото кой може да каже къде точно са границите на демокрацията? Ляво-либералният вестник "Аарец", който, меко казано, се държи на дистанция от правителството на Нетаняху, съобщава, че на пресконференцията си министърът не изнесъл нито едно доказателство за твърденията си по адрес на "Ал Джазира".

Факт е, че тази телевизия не проявява особено съпричастие към Израел. На уебсайта ѝ в понеделник се появи коментар, който нарича Израел "Държава на апартейда" и "Окупатор, поддържан от Запада". Авторът твърди още, че правителството искало да "юдеизира" Ерусалим. Остри нападки, които – в тази или в подобна форма – циркулират във всички арабски медии. Някои от тези медии използват дори още по-пиперливи изрази.

Тъй че не е съвсем ясно защо Израел иска да блокира работата на "Ал Джазира" на своя територия. Та нали това едва ли ще попречи на разпространяването на нелицеприятни коментари и картинки за Израел из арабския свят? Дори напротив: забраната на "Ал Джазира" навярно само още повече ще разгневи арабите.

Израел в една съмнителна коалиция

Да не говорим, че с такъв ход Израел, поне символично, ще застане редом с държави като Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Египет, които не са световно известни с уважението си към човешките права, за да го формулираме възможно най-предпазливо. А нали Израел претендира, че е единствената демокрация в Близкия изток!

С едно такова решение държавата Израел не прави услуга на свободата на медиите в целия регион. Защото самият факт, че "Ал Джазира" вече е нежелана в изброените държави край Персийския залив и в Египет, е комплимент за нейните журналисти. Той доказва, че те не се боят да критикуват едни от най-богатите арабски държави. Журналистът от "Ал Джазира" Питър Гристи и неговият екип прекараха повече от 400 дни в египетски затвор, а това пък показва, че хората от "Ал Джазира" са готови да поемат и лични рискове в интерес на професионалната си работа.

Арабската инерция

Трудно е да си представим, че Израел наистина осъзнато се съюзява с режими като тези в Саудитска Арабия и Египет и принципно ограничава свободата на медиите. Да, понякога добрата журналистическа работа бърка в болезнени рани, но с това трябва да се живее. И Израел не бива да залита в обратната посока, още повече, че имиджът му в целия арабски свят е повече от лош.

Този имидж се дължи най-вече на агресивната заселническа политика, която международната общност редовно осъжда. Но за този имидж до голяма степен е виновна и инерцията в голяма част от арабския свят, където по стар навик вината за всички възможни неволи се хвърля върху Израел. Включително и за такива, за които са виновни местните арабски автократи. Всъщност, особено за тези неволи! Там политическата критика се е превърнала в автоматично освобождаване от отговорност.

"Ал Джазира" непрекъснато сочи с пръст неправдите в арабския свят. И всъщност би трябвало да бъде любим партньор на Израел. Нищо, че понякога този партньор изрича неприятни истини.