Основен проблем е разстоянието. Дори и да се избере най-краткият маршрут през въздушното пространство на Йордания и Ирак, до най-близкото от седемте ирански атомни съоръжения километрите ще са 1500, респективно - извън радиуса на действие на бомбардировачите.

Осемте въздушни цистерни, с които разполага Израел, не са достатъчни за зареждането на 125-те бойни самолети, които биха били необходими за операцията, без да се налага да бъдат презареждани. Освен това те трябва да бъдат защитени от иранската противовъздушна отбрана, която може и да е остаряла, но потенциалът й все пак е неизвестен на експертите. С една дума "израелските самолети няма да разполагат с много време над набелязаните цели", подчертава Малкълм Чалмърс от Royal United Services Institute в Лондон.

Превъзходството на американците

На друго мнение е израелският военен експерт Шломо Бром: "Нашите ВВС могат да изпратят достатъчно самолети до целите - това изобщо не ме притеснява". Проблемът, според него, е какви поражения могат да нанесат бомбардировачите. Защото двата обекта, в които се произвежда обогатен уран, са много добре защитени: фабриката в Натанз е разположена почти изцяло под земята, а комплексът Фордо е на 70 м дълбочина под планининските скали. Повечето експерти са на мнението, че тези два обекта са неуязвими и за най-мощните противобункерни бомби, с които разполага Израел.

Същевременно американското правителство призовава към сдържаност, но и не изключва собствена бойна операция срещу Иран. Възможностите на САЩ са несравнимо по-големи от тези на Израел: ВВС имат предостатъчно самолети и ракети, а най-разрушителната американска противобункерна бомба е в състояние да пробие бетон с дебелина от 65 метра.

Без значение кой ще нанесе удара срещу Иран, експертите са единодушни, че по този начин атомната програма на страната ще бъде забавена с няколко години, но не и спряна. "Просто една бомбардировка - и за какво?", пита се по този повод генерал Дейвид Дептула, който до есента на 2010 бе начело на разузнаването на американските ВВС. Както отбелязва генералът, по този начин проблемът се отлага, но причината си остава - сегашният ирански режим.

Съюз с муджахидините?

Генерал Дептула смята, че иранският народ трябва да бъде насърчен да свали режима. Той дава за пример Афганистан, където през 2001 американците се съюзиха с опозиционния Северен съюз, подкрепяйки настъплението му срещу талибаните с интензивни въздушни бомбардировки, но без участието на собствени войски. Подобна схема бе приложена миналата година и при свалянето на Кадафи в Либия.

Американският генерал казва, че в и извън Иран има опозиционни групи, най-силната от които е "Муджахидин калк", която разполага с 3 000 бойци в съседен Ирак. Тази полувоенна групировка, чиито членове спадат към сунитското малцинство, периодически извършва атентати на иранска територия. Само че сега доминираното от шиити иракско правителство иска да изгони муджахидините и американците се опитват да намерят решение на проблема.

Автор: Д. Щуте, С. Гяуров; Редактор: Б. Михайлова