Израел е на път да се превърне във водещ фактор на международния газов пазар - огромните находища на земен газ по крайбрежието дават основание на правителството да се надява, че в бъдеще не само няма да зависи от скъпите вносни доставки, а и ще се включи в изгодния износен бизнес.

Вместо да доведат до намаляване на напрежението в източната част на Средиземно море, находките ще увеличат враждебността, предупреждава американският политолог Саймън Хендерсън. Подобна е и позицията на Бренда Шафер от университета в Хайфа: "Газът винаги е политически", казва тя.

Първото значително откритие е направено през 2009 година - находището "Тамар" западно от Хайфа с около 240 милиарда кубически метра земен газ. През 2010 е открито още по-голямото находище "Левиатан", отдалечено само на няколко километра от "Тамар" - с 450 милиарда кубически метра.

Газът и политиката

Миналата седмица първите количества земен газ поеха от "Тамар" към сушата. Разработването на находището "Левиатан" ще започне през 2016 - тогава се очаква Израел да започне да изнася гориво. Но докато се стигне дотам, политиката и енергетиката в Израел трябва да намерят отговорите на много въпроси. Ако искат да изнасят газ на големия европейски пазар, те ще имат нужда от стратегическо партньорство. Но с кого би могло да се получи то?

Израел вече е подхванал разговори с Кипър - за да се установи как двете страни могат да си сътрудничат при разработването на новите газови находища в Средиземно море. Предполага се обаче, че един съвместен израелско-кипърски газопровод може да разгневи турското правителство, тъй като то на свой ред има претенции към част от находищата в Кипър.

Препоръките на експертите са за строителството на газопровод от Израел през Кипър към Турция, по който по-нататък горивото ще се доставя и за Европа. Продължаващият конфликт между Кипър и Турция обаче ни най-малко не благоприятства този проект. Затова е вероятно Израел да се насочи към директно свързване с Турция.

Рисковете на газопровода към Европа

Намирането на оптималното трасе за газопровода обаче не е единственото предизвикателство. Ако газът не се доставя в течно състояние с кораби, възможните посегателства срещу газопровода ще останат сериозна заплаха. А врагове сред въоръжените групировки в съседните страни Ливан и Египет, както и в ивицата Газа, има достатъчно.

При това положение по-разумно би било добиваните количества израелски газ да бъдат предназначени за палестинците и Йордания. Сътрудник на израелското министерство на енергетиката твърди, че този проект имал привърженици. А и държавното ръководство в Аман не отхвърля идеята, ако газът се предлага на разумна цена. Йордания от своя страна също държи на сигурността на доставките - тъй като и там тръбопроводите от Египет са били обект на атаки.

Работата не е бърза

Независимо от усложненията около бъдещия износ новото газово богатство представлява значително предимство за Израел. Тъй като страната, която принципно не разполага с особени енергийни ресурси, ще може значително да намали зависимостта си от вноса на горива.

Политиците в Израел още не са единни по въпроса как да подходят към ситуацията. Препоръката в едно от проучванията по темата е да бъдат складирани резерви от газ за следващите 25 години - като така значително биха се ограничили капацитетите за износ.

Решение в полза на износа засега още не е взето. "Политиците очевидно не са се разбързали", казва Бренда Шафер.

АГ, ДПА, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов