Унгария се изражда постепенно в автокрация. Въпреки това ЕС не проявява достатъчна строгост към правителството на Орбан. Създава се впечатлението, че упадъкът на демокрацията не представлява сериозна опасност за Европа.

Двайсет и три години след края на комунистическото насилие младата унгарска демокрация се изроди. Изведнъж лапсусът на бившия американски вицепрезидент Дан Куейл от 1989 е на път да се превърне в пророчество. Тогава той беше заявил: "Последните развития в Източна Европа са необратими, но това може бързо да се промени."

ЕС плаши със санкции, а премиерът Орбан дава празни обещания, за да не променя нищо в своята политика. Човек остава с впечатлението, че слабостта на еврото представлява по-голяма опасност за Европа, отколкото упадъкът на демокрацията. Каква е гаранцията, че и други страни няма да поемат по "унгарския път"?

Автокрация, която се готви да векува

Преди една година, тогава бяха изминали точно осем месеца след изборите, които осигуриха на Орбан мнозинство от две трети в парламента, преподавалият дълги години в Харвард унгарски икономист Янош Корнай публикува дълга статия срещу политиката на Будапеща. Според него се забелязвали непогрешими признаци за превръщането на Унгария в автокрация.

Ето и някои от аргументите на Корнай: "Парламентът, в който за опозиция не може и дума да става повече, се е превърнал в машина за гласуване; президентът не стои вече над партиите, а представлява само волята на правителството; под натиск е и прокуратурата; правомощията на Конституционния съд бяха така здраво орязани, че той не може да изпълнява повече контролни функции спрямо правителството; за разделение на властите в Унгария не може и дума да става."

Английската дефиниция за демокрация - политическа система, в която правителството редовно вечеря с опозицията - никога не е била валидна в Унгария. Тук по правило на политическите противници се гледа като на врагове. Идеята за служебната легитимност, която не е обвързана с личности и партии, и затова изисква уважение и към политическите конкуренти, не е разпространена.

Новото в политиката на Орбан е нейната радикалност и това, че е насочена към циментиране на властта. Орбан открито признава, че ще направи всичко, за да може неговата партия Фидес да остане поне 20 години на власт. В края на януари Янош Корнай отново помести една дълга критична статия, в която анализира похватите и механизмите, с помощта на които кабинетът на Орбан консолидира властта си.

Главният момент, според Корнай, е централизиращата тенденция. Тя обхваща всички сфери на обществото, от финансовата управа до държавната опера, която сега е подчинена на комисар, назначаван пряко от министър-председателя. Орбан придава голямо значение на образователните институции. Предвижда се отговорността за училищата да бъде отнета от общините и поверена на държавата. Ще бъде въведена унифицирана учебна програма - 90 процента от нея ще бъдат задължителни, само до 10 процента ще могат да бъдат варирани според вижданията на учителите.

Бездействието е вредно!

Корнай можа да помести необезпокояван своя критичен текст на цели пет страници във в. "Непсабадшаг" - бившия официоз на комунистическия режим, каква ирония на историята! Вярно, Унгария не е диктатура, но там укрепва една автокрация и не се знае колко време ще е необходимо, за да се завърне един ден страната отново към демокрацията. ЕС реагира на ставащото прекалено сдържано. Съюзът подценява опасността от зараза, произлизаща от ерозията на демокрацията в една страна-членка на ЕС.

Двама политици имат особено задължение да противодействат на тази заплаха. Ангела Меркел е израснала в условията на диктатура, бащата на Никола Саркози произхожда от Унгария. Тандемът "Меркози" би трябвало да бди не само над бюджетната дисциплина, но и да се противопостави енергично на размиването на демокрацията.

АГ, ДПА, ДВ, С. Гяуров; Редактор: Б. Узунова