Той бил арестуван през септември 2002 и откаран в затвора на мароканската тайна служба в курортното градче Темара, недалеч от столицата Рабат. Там той, завързан и с белезници на ръцете, бил разпитван и изтезаван по два пъти на ден. През останалото време бил затворен в една гола килия без светлина, само с дюшек на пода и едно одеало.

Фаузи, който разказа кошмарните си преживявания на една мароканска правозащитна група, далеч не е изолиран случай. Този извод намира потвърждение и в актуалния доклад на Амнести интърнашънъл за положението в Мароко: систематични изтезания, тормоз, затворническа изолация без контакт с адвокат или семейство - такова е ежедневието в мароканските затвори.

В рамката на борбата срещу тероризма бяха задържани над 2 хиляди души, което пък доведе до невиждано препълване на мароканските затвори. Казва се, че на затворник се полагали по малко повече от един квадратен метър и половина пространство. Борбата срещу тероризма е повод явно за мароканската тайна служба да въведе методи, които мислехме, че отдавна вече са забравени: от сексуални насилия над затворниците от мъжки пол до отвличането на заподозрени от улицата и затварянето им с месеци без никаква вест.

От повече от две години мароканските правозащитни групи критикуват тези осъдителни практики, но мароканското правителство отрича всички обвинения дори спрямо Амнести интърнашънъл. Правителството е изготвило закон против изтезанията в затворите, но той стои в чекмеджето; както в много други сфери на живота, в Мароко съществуват големи различия между закона и действителността.

Впрочем страната не трябва да се опасява от някакви последствия на международно равнище. Агенти на мароканската тайна служба неколкократно бяха карани в затворническия лагер Гунтанамо на остров Куба, за да помагат на американците при разпитите. Както е известно, в този лагер САЩ държат без всякакво правно съдействие няколкостотин души, заподозрени във връзки с тероризма. Това е много практично за САЩ: марокански специалисти по разпитите могат да дадат воля на дяволските си способности, а американската общесетвеност може да е спокойна: не, американците не изтезават своите пленници. Така че мароканската тайна служба няма защо да се опасява от прекомерен международен натиск.