Преди 40 години на екран излиза култовият съветски филм "Бялото слънце на пустинята" на режисьора Владимир Мотыл с песента на Булат Окуджава "Ваше Благородие г-жа Удача". От този безспорно успешен съветски "ийстърн" е и прословутата и често цитирана фраза на главния герой, червеноармееца товарищ Сухов "Изтокът е тънка работа".

През далечната 1970...

Но аз всъщност исках да напиша нещо за автомобили. През същата тази далечна 1970 г. в България спира монтажът на автомобилите Булгаррено: модели 8, 10 и спортният "Булгаралпин". От 1975 до 1983 г. имах такава "десятка", сглобена в Пловдив в началото на 1970 и купена на старо. Трудничко се намираха резервни части, по принцип само в "Кореком", но автомобилът вървеше общо взето без много аварии, докато навъртя 120 хиляди километра, и беше много икономичен, както впрочем повечето френски автомобили от онова време. Доста неща си ремонтирах и сам или с помощта на приятели. Къде е мястото на червеноармееца Сухов в случая ли? Ще стигна и до там.

Днес откарах актуалния си автомобил на кварталния автосервиз за минаване на технически преглед, който в Германия е двугодишен. Возилото скоро ще навърши солидната възраст 9 години, за които съм изминал с него почти 190 хиляди километра. Не съм сменял нищо освен гуми, пера на чистачки, два път спирачни накладки, един път предни дискове и два пъти ангренажен ремък по предписание на производителя на всеки 90 хиляди километра пробег. А, да, и една крушка на стоп-светлините, както и един път профилактика на климатика със смяна на антифриза.

А като си помисля, че през 2002 г. си го купих с доста предразсъдъци и притеснения, чак ми става смешно. Предразсъдъците се дължаха на японската марка. Опасенията бяха свързани с качеството и предполагаемата по-висока цена на поддръжката. Убедителна бе все пак най-вече цената на самата кола, която бе с 30 на сто по-ниска от тази на европейски автомобил от същия клас. А иначе автомобилът е сглобяван в Холандия и не очаквам да покаже на техническия преглед някакви дефекти, въпреки че на сервиз не е бил от година.

Царево made in China

Съмненията ми по адрес на произведените в Азия автомобили съвсем се стопиха, след като в България последователно, в продължение на три години, по някаква случайност взимах под наем една и съща кола южнокорейско производство. Последният път колата беше на 140 хиляди километра и човекът от фирмата ме увери, че освен гуми и спирачки друго не й е сменяно. И то при рент-а-кар по недотам гладките, да не кажа по-лоши и точни думи, български пътища!

Все още познати ме гледат с известно съжаление, когато споделя, че няма да се учудя, ако следващият ми автомобил е китайски. "Ама те правят смешни и несигурни автомобили", ми казват предимно германци. Аз обикновено контрирам с думите, че навремето се смееха и на японските и на корейските автомобили. Смехът им секна, когато стана ясно, че дори по статистиката на не съвсем безпристрастния по отношение на германското автомобилостроене и далекоизточната му конкуренция германски туринг клуб, тези превозни средства дават значително по-малко дефекти от много премиум-продукти Made in Germany.

Пък и то вече какво ли не е произведено в Китай? От Провинстаун в САЩ през лятото си купих бейзболка с надпис Кеп Код, а отвътре Made in China. От българското Царево ми донесоха сувенир с изписаното име на черноморското градче, а отзад пак Made in China. Преди година и половина чак се изумих, когато разбрах, че закупеният телевизор от корейска марка не е сглобяван в Китай, а в... Полша.

Та ето къде e връзката с храбрия филмов красноармеец Сухов и неговото "Восток - дело тонкое!": междувременно почти всички разбраха, че далекоизточните производители се учат бързо и постигат световните стандарти с летящ старт. Тук е и връзката с предстоящото производство на китайски автомобили в Ловеч. Джипът "Hover" e с много добри показатели, има 4 от 5 възможни звезди за сигурност в Австрало-новозеландско-азиатския тест ANCAP и покрива нормата Евро 5 за отработените газове.

За пътищата и глупаците

Още не се предлага в Европа, но и това ще стане. Във всеки случай успешно се продава в Русия. Впрочем и моят "японец" преди близо 9 години ме убеди - освен с цената си - и с обстоятелството, че за 2001 г. е бил най-продаваният вносен модел именно в Русия, където двата основни проблеми, според специалистите, са пътищата и глупаците... Още две страни с лоши пътища и висока престъпност, а именно Уругвай и Венецуела са си купили общо 200 китайски автомобили, по-малки братя на Hover, които много успешно използват националните им полицейски служби.

Дано само българо-китайските джипове и други модели на далекоизточния производител "Великата стена" не се ударят в дваж по-великата стена на българските бюрокрация и близкоизточен немукаетлък и не споделят безславната съдба на българските рена. Или пък на българските "Ровъри" от най-новата история...