Без движението за граждански права в бившата ГДР днешна Германия би изглеждала различно. Съвсем различно. Преди 30 години десетките хиляди активисти допринесоха за падането на Берлинската стена и за обединението на страната, която бе разделена в продължение на десетилетия. Те настояваха за свобода и човешки права. Сега, непосредствено преди местните избори в три източногермански провинции, техните лозунги биват инструментализирани от десните популисти.

"Стани правозащитник", "Приключи промяната", "Изтокът се пробужда" - с тези лозунги "Алтернатива за Германия" иска да спечели повече гласове на предстоящите местни избори в Саксония, Тюрингия и Бранденбург. Призивите напомнят за годините след промените, свързани за мнозина със страх, разочарование и неизпълнени очаквания.

"Чувствам се като в ГДР"

На уебстраницата си "Алтернатива за Германия" сравнява днешна Германия с някогашната ГДР. "Който днес мисли по-различно, е потискан точно така, както навремето са го правели от ЩАЗИ", пише там. Министерството на държавната сигурност на ГДР шпионираше опозиционерите, сплашваше инакомислещите и грубо потъпкваше гражданските права.

"Точно като в ГДР се чувствам", каза наскоро Бьорн Хьоке. А всъщност той няма как да знае какво е било там преди 30 години. Хьоке ръководи "Алтернатива за Германия" в Тюрингия и произхожда от Западна Германия. Но това не му пречи да казва: "Не затова направихме мирната революция, мили приятели".

На местните избори на 1 септември в Саксония и Бранденбург, както и на изборите в края на октомври в Тюрингия дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" може да се класира на първо място. Това сочат допитванията. И то въпреки че редица водещи политици от тази партия открито изразяват крайнодесни позиции и редовно правят расистки изказвания.

Защо "Алтернатива за Германия"?

Проучване от средата на август показва, че 23 процента от избирателите в Източна Германия биха гласували при евентуални парламентарни избори за "Алтернатива за Германия". На Запад същият показател е 12 на сто.

"Много хора от бившата ГДР са разочаровани, чувстват се неразбрани от западното общество и някак незабележими", казва социоложката Юдит Ендерс. Това е свързано и с факта, че източногерманците представляват едва 17% от цялото германско население. По-значимо в случая обаче е, че те не са достатъчно добре представени в обществото.

Едва 1,7% от възловите позиции в германската икономика, политика и администрация са в ръцете на източногерманци. След промените социалистическият елит на ГДР бе заменен със западен. "И този елит се възпроизвежда и до днес, дори 30 години след промените", посочва Ендерс. Самата тя е израснала в ГДР и е съоснователка на инициатива, чиято цел е да помогне на източногерманците да станат по-уверени.

Но не всички от бившата ГДР могат да се променят. "Някои са твърде нерешителни", казва тя. Трийсетте години след промените за мнозина са един вид колективно заболяване. Съгласно статистиките, хората на изток продължават да печелят по-малко от хората на запад. Към това се добавя, че след падането на Стената стотици хиляди източногерманци - предимно от младите, обръщат гръб на родните си места. На тези, които остават, им се налага да се борят със срива на източногерманската икономика и с високата безработица. През 2019 средно 6,6% от населението на бившата ГДР са били безработни. В западните провинци безработните са били 4,7%.

"Лятото на солидарността"

Последствията от промените не са единственото обяснение за успехите на десните популисти в Източна Германия. Според проучване на Лайпцигския университет, почти 50% от анкетираните в Източна Германия имат задръжки спрямо чужденците и малцинствата. За цяла Германия същият показател е около 33%. През последните години "Изтокът" попада в медиите все поради негативни причини - или заради расисткото движение "Пегида", или заради нападения срещу мигранти, или заради дяснорадикални изстъпления като тези в Кемниц.

Мнозина в бившата ГДР се опитват да се противопоставят на тази тенденция. Те не искат на Източна Германия да се гледа като на гнездо на крайнодесните. Инициативите "Кога, ако не сега" и "Подем на Изтока" се борят срещу расизма, но тематизират и отношението на източногерманците към времената на ГДР и към промените. Под мотото "Лято на солидарността" те организират концерти, четения и дискусии в цяла Германия. "Искаме пълно разграничаване от расизма", казват говорителите на инициативите. На 24 август те организираха демонстрация срещу расизма, в която, по техни данни, са се включили около 40 000 души.