"Позата на детето" - така се казва филмът на режисьора Калин Петер Нетцер, който грабна Златната мечка на 63-тото Берлинале. В румънската драма една майка се опитва да спаси от затвор сина си, който е прегазил и убил дете на пътя. "Позата на детето" е разказ за вина, отговорност и корупция.

Голямата награда на журито пък, която се смята за втората най-престижна награда на Берлинале, бе присъдена на полудокументалния филм от Босна и Херцеговина "Епизод от живота на събирача на желязо". Лентата разказва за мизерното съществуване на едно ромско семейство. Неин режисьор е носителят на Оскар за "Ничия земя" Данис Танович. Главният герой в "Епизод от живота на събирача на желязо", безработният босненски ром Назиф Мужич, получи Сребърна мечка за най-добър актьор. Във филма Мужич играе самия себе си.

Ето и още три имена на победители: чилийката Паулина Гарсия бе удостоена със Сребърна мечка за най-добра актриса, американецът Дейвид Гордън Грийн получи Сребърна мечка за най-добър режисьор за комедията "Prince Avalanche", а лентата "Pardé" на иранския режисьор Джафар Панахи, който е под домашен арест в своята страна и има забрана да практикува професията си, грабна наградата за най-добър сценарий.

Берлинале - успех или провал?

Наградите са раздадени, червените килими са събрани, актьорите от чужбина един по един напускат германската столица. И ето, че сега отново дойде ред на добре познатия спор ЗА и ПРОТИВ Берлинале. Едните твърдят, че фестивалът е бил пълен успех, зад който стоят 300 хиляди продадени билета, 3 700 журналисти от 80 страни, отразяващи работата на фестивала, и цяла армия звезди, надпреварващи се да се изказват ласкаво за организаторите и града-домакин на събитието. Във втория лагер отричат положителната равносметка и твърдят, че фестивалът е пълен провал.

Обикновено истината е някъде по средата. За един фестивал, предназначен за публиката, Берлинале си е повече от успешен. Обикновеният зрител например можеше да гледа цели 200 филма извън конкурсната програма, някои от които блестяха с повече достойнства от другите 200, включени в програмата на фестивала. Това определено е сред плюсовете на Берлинале.

Кан и Венеция остават недостижими

Един от големите минуси на фестивала обаче е фактът, че премиерата на нито един от състезаващите се за отличията филми не се превърна в голямо събитие. Нито в Германия, нито в чужбина. А това наистина е слаб атестат за берлинския филмов фестивал, който в надпреварата с другите големи европейски филмови столици засега си затвърждава третото място - след Кан и Венеция.

За силата на даден фестивал можем да съдим и по това дали на него за пръв път са били показани филми, които по-късно са взели далеч по-престижни награди. Така например победителят от Кан 2011 "Артистът" година по-късно спечели Оскар, а взелият Златна палма в Кан миналата година "Любов" на Михаел Ханеке има шансове поне за един Оскар през тази година. Подобно нещо досега не се е случвало с нито един от филмите, представяни на Берлинале. И както изглежда - скоро това няма и да се промени. За съжаление!

АГ, ДПА, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева