Унгария винаги е била за пример. Още в годините на Студената война тя олицетворяваше човешкото лице на комунизма. Унгарците бяха тези, които през 1956 г. проляха кръв в името на демокрацията. Пак в Унгария - по границата с Австрия - на 27 юни 1989 г. за първи път се отвори пролука в Желязната завеса, през която много източногерманци се спасиха на Запад.

Сега Унгария е на път отново да стане пример - този път обаче негативен. Унгарският премиер Виктор Орбан реши да циментира властта си и повлече унгарците в несвойствена за тях посока на развитие - от отличници към проблемното дете на Европа.

През последните 2 години Орбан извърши чистки в държавната администрация и повечето органи на властта, обграждайки се със свои хора, и използва мнозинството си от 2/3, за да промени конституцията. Дълго време Унгария изглеждаше изолиран случай в Европа. Докато не започнаха да пристигат новини с подобно съдържание и от Румъния. В северната съседка на България от месеци се води битка за повече власт, в чийто пламъци изгарят принципите на демокрацията.

Голямото уреждане на бившите

Все по-отчетливо се забелязват сходствата между двамата управници Виктор Орбан и Виктор Понта. ЕС се опасява, че техният авторитарен стил на управление може да зарази и съседите на Унгария и Румъния. В една Словакия, например, премиерът Роберт Фицо също използва популистки лозунги за сметка на демократичните ценности, а в съседна Чехия президентът Вацлав Клаус откровено призовава чехите да напуснат ЕС. Малко пó на юг - в България, един бивш бодигард с войнствена осанка и днешен премиер Бойко Борисов обещава да се пребори с корупцията, но в класациите на "Трансперънси Интернешънъл" страната му продължава да е с едни от най-лошите показатели в цяла Европа.

Всички тези примери показват една обща тенденция: за модерните автократи демократичните ценности са нещо второстепенно. Най-важната задача за тях е заздравяването и разширяването на властта!

Дълбока травма за хората в Източна Европа е начинът, по който бившите комунистически елити не само успяха бързо да се нагодят към новите пазарни условия, но и да си осигурят ръководни позиции в редица области. Днес имаме усещането, че се е сменила само системата, но не и хората по върховете. А това разколебава хората и подкопава доверието в демокрацията. Още по-лошо - съхранени бяха редица корупционни практики и отношения на зависимости в икономиката, които пречат на изграждането на стабилна средна класа и добре функциониращо гражданско общество.

Източноевропейските страни още се гърчат от родилните болки на промяната. Те търсят здравите места в държавата, за които да се хванат, но трудно ги откриват след като дълги години са били държани на къс повод от Съветския съюз. Задачата им не става по-лесна от това, че едва извоювали си независимост те отново са принудени да прехвърлят част от суверенитета си - този път към Брюксел. Виктор Орбан в Унгария забеляза това очевидно вътрешно противоречие и сега се опитва да го обезсили с нови текстове в конституцията.

Може и без краен национализъм

За разлика от унгарците, поляците са на път да открият своята нова роля в новия свят. Пътят им обаче бе доста трънлив. Със своя фанатичен устрем да скъсат с миналото, да осветлят старите комунистически зависимости и да потърсят отговорност от виновните, братята Качински почти успяха да разединят полското общество. А с националистическата си външна политика те почти вкараха Полша в международна изолация.

Те обаче задвижиха спешно необходимия дебат за ролята на обществото и държавата в годините след промяната. А когато този дебат стана опасен за самото полско общество, поляците извадиха червен картон на братята Качински. С поведението си поляците показаха, че има и друг път освен този на националистическия популизъм. В този смисъл поляците, а не унгарците, са днес примерът за Източна Европа.

АГ, ДПА, ЩтЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова